Фините прахови частици и замърсеността на въздуха – проблеми на развитието

Използването на антрацитни въглища, кафяви въглища, твърди горива води до сериозно замърсяване на въздуха и околната среда. В повечето случаи, хората са склонни да обвиняват икономическото развитие за натрупването на фини прахови частици в атмосферата, но на практика нещата са доста по-сложни и преплетени.

Фините прахови частици
Фините прахови частици се делят на едри и дребни. Дребните фини прахови частици са по-опасни за нашето здраве, тъй като при вдишване влизат по-дълбоко в организма и стигат до белия дроб и замърсяват кръвта. Така причиняват алергии, респираторни заболявания на дихателните пътища, белодробна болест, исхемична болест на сърцето, рак, повишаване на риска от инсулт.

На практика сред основните причинители на замърсяване с фини прахови частици е недостатъчното инвестиране в иновативни методи на производство. Това заключение се подкрепя от множество данни, които категорично посочват, че в областите с висока наситеност на фини прахови частици се наблюдава интензивно използване на стари производствени технологии, каране на стари автомобили, използване на остарели филтриращи и пречиствателни станции или пълното им отсъствие, използване предимно на твърдо гориво – дърва и въглища.

Неслучайно областите с най-замърсен въздух на планетата се отличават с по-слабо развита пазарна икономика. България е пример в това отношение. Ние страдаме от наследството на комунизма и все още не можем да изградим икономика, стъпила на истински, здрави пазарни устои. Държавата все още раздава разхвърляно помощи, използвани често за отопление с твърдо гориво, дава субсидии за разнообразни производства, строи ударно пътища, поддържа, пряко или косвено, пушещи заводи.

Резултатите са красноречиви: замърсяването в големите български градове на България – особено в София – е стряскащо над европейските норми.

Според изследвания в България се отчитат 43мкг./м3 фини прахови частици с диаметър 10 микрона и 22 мкг./м3 фини прахови частици с диаметър 2,5 микрона.

Доста по-зле сме от по-развитите в икономическо отношение страни в Европа!

Разбивката по градове също е красноречива. София, както и други големи градове в България като Пловдив, Варна, Бургас, Русе страдат от по-лошо качество на въздуха и по-висока наситеност с фини прахови частици от големи европейски градове като Лондон, Париж, Берлин и Мадрид.

В кои области на България се отчитат по-сериозни превишения на стойностите за наситеност с прахови частици?

Това са по-слабо развитите области на страната, с чувствително по-високо нива на използване на стари производствени технологии и на шофиране на стари автомобили, с доста съмнителни филтриращи системи. Там са отчетени най-много превишения на насищането с фини прахови частици над допустимите стойности. Данните за 2014 година са:

• Видин – 171 дни превишения

• Монтана – 171 дни превишения

• Ловеч -150 дни превишения

Къде е проблемът със замърсяването?

Явно не е просто икономическата дейност на хората.

Явно причините за замърсяването на въздуха с фини прахови частици е по-дълбока.

Качество и характер на развитието срещу степен на развитието

Тук, в това противоборство, много икономисти и експерти по околна среда търсят и намират причини за замърсяването на въздуха и прекомерното натрупване на фини прахови частици. Дори на обикновения човек му става по-ясна картинката, щом забележи този простичък факт: на запад по улиците, сградите и автомобилите има по-малко прах и отлагания, отколкото у нас.
И не, това не се дължи просто на старателното почистване. Нито пък просто на отговорното изхвърляне на отпадъците.

Колкото си по-беден, толкова повече мръсотия и фини прахови частици вдишваш

Светът определено продължава и ще продължава да се дели на бедни и богати. И това разделение определено ще се изразява в повече и по-разнообразни проблеми и щети за бедните.

По данни от 2011 година в България 57 % от населението се отоплява на твърдо гориво. Във време на постоянни технологични революции, продължаваме употребата на въглища, твърдо гориво и дизелови автомобили. А покрай притесненията за утрешния ден, все по-малко се замисляме за замърсеността на въздуха и на околната среда като цяло.

Сред основните причини, посочвани в различни изследвания, са интензивните държавни инвестиции в пътища и магистрали, комбинирани с лошо изпълнени и още по-лошо поддържани пътни настилки и с продължаващото интензивно използване на стари дизелови автомобили, неефективни филтриращи системи и евтино твърдо гориво.

Съвсем не е случайно, че сред първенците по замърсеност на въздуха се нареждат не особено напреднали в икономическо отношение градове в България – Перник, Видин, Димитровград. Забележете, че макар и имаща проблем с праховите частици, столицата ни, в която стопанския живот е в пъти по-интензивен, не попада в тази класация.

Кои са основните причини за насищането на въздуха са фини прахови частици?

Щом ги проучим, веднага ще разберем, че фундаменталният проблем е слабото икономическо развитие и слабите инвестиции в нови технологии.

Ето ги и тях:

• Отопление с твърдо гориво – дърва и въглища – особено през зимния сезон – защото емисиите се отделят на малка височина и се разстилат с висока концентрация на прах

• Остарял автопарк – особено в обществения транспорт и особено използването на дизелови автомобили с неефективни филтриращи системи

• Безветрие и засушаване

• Некачествена пътна настилка и по-примитивна и неефективна поддръжка на пътищата – особен проблем е практиката на опесъчаване на пътната настилка

Има ли светлина в прашния тунел?

Да, има. Само ни трябват очи, които да я видят. През 2015 година, тогавашният министър на околната среда и водите Ивелина Василева заяви, че софийското метро и новите автобуси оказват благотворно влияние за качеството на въздуха. А заради икономическото развитие на България в периода 1990 и 2013 година емисиите на азотни съединения, серни оксиди, амоняк намаляват с цели 77%.

Има редица примери за това как частните инвестиции в нови технологии се отразяват благотворно на въздуха, намалявайки със значителен процент праховите частици. Затова е логично, че там, където инвестициите в такива технологии са ограничени, праховите частици и общата замърсеност на околната среда са по-високи.

Митовете за чистия въздух

Повечето хора смятат, че чист въздух има там, където икономическата дейност на хората е на по-ниски нива. Данните за наситеността на въздуха в България с прахови частици всъщност тотално опровергава горното твърдение.

Нека започнем от самото начало…

Кога мислите, че въздухът на Земята е бил най-мръсен? В периода, непосредствено след откриването на огъня. Икономическото развитие тогава било на примитивни нива, човекът започва интензивно да ползва огън в ежедневието си, въздухът се изпълва с мръсотия.

Едва след като човечеството се развива икономически дотолкова, че оцеляването да не е проблем, хората се замислят за чистотата на околната среда. Показателно е, че въздухът на Земята определено е станал по-чист откакто човечеството открива и започва масово да използва електричеството.

Мит е, че икономическото развитие автоматично отключва замърсяване. Нещата са по-сложни, но дори на пръв поглед изглежда, че реалността показва тъкмо обратното.

Следващ мит – според някои експерти – е, че регулациите правят околната среда по-чиста и въздуха по-малко наситен с прахови частици. Всъщност по-скоро едни регулации се опитват да се преборят с вредното въздействие на други регулации. Според изследванията в страните с най-голяма икономическа свобода се наблюдават най-ниски показатели за насищане на въздуха с прахови частици. Регулациите в Европа са красноречив пример как ограничаването на новите технологии водят до интензивна употреба на дизелови двигатели, които в комбинация с усилените държавни инвестиции в огромни проекти за пътна инфраструктура, поддържат нивата на замърсеност на въздуха и на наситеност с прахови частици значителни.

Отдавна е ясно, че когато хората са задоволени в по-голяма степен, обръщат повече внимание на средата, в която живеят. И стават по-отговорни за нея. А натрупващите се богатства все повече се инвестират в модерни технологии за справяне с проблемите, причинени от замърсяването.

Решенията?

Генерално проблемът със замърсеността на въздуха и високата концентрация на прахови частици може да бъде решен не с ограничения на човешката дейност, а с отговорното й насочване. И с адекватни мерки срещу бедността.

Наистина, колкото и цинично да звучи, за да живеем по-здравословно и в по-чиста околна среда, освен по-осъзнати и по-отговорни, трябва да бъдем и по-богати.

Проучванията сочат, че доста над 50% от замърсяването с фини прахови частици в България се получава от интензивно използване на остаряло битово отопление и остарели дизелови автомобили. То се комбинира с щедри енергийни помощи и мащабни енергийни и инфраструктурни проекти. И всички отпускани пари отиват в дейности, свързани с дизелово гориво и твърди горива за отопление /дърва и въглища/, тъй като са най-евтини за държавата и за бедните.

Затова главната мярка срещу замърсяването и фините прахови частици е трайно да забогатеем, чрез повече частни инвестиции. Със забогатяването си ще започнем да обръщаме повече внимание на средата, в която живеем и ще намалим примитивните дейности, които увеличават замърсеността и образуването на прахови частици.

Също проблем е остарялата регулаторна рамка!

Досега регулаторната рамка определено в много отношения подкрепя дизеловите автомобили, за сметка на електрическите или газовите. Също така в по-слабо развитите райони се установява сериозно насищане с фини прахови частици и частици от по-интензивно горене на дърва и въглища, заради отпусканите помощи и липсата на достатъчно високи технологии в отоплителни системи и производствени процеси.

Друга мярка е намаляването или дори спирането на субсидиите за различни замърсяващи производства. Поддържането на остарели производствени мощности, само и само да се усвои субсидията води до невероятно замърсяване на околната среда.

Стимулирането на индивидуалната отговорност е също важна мярка. Всеки индивид трябва персонално да отговаря както за количеството отпадък, което произвежда, така и за третирането на този отпадък.

Култура на движение, транспорт и инфраструктура!

И трите са критично важни за решението на проблема с фините прахови частици. Необходима е преориентация на хората по отношение начините за придвижване. Повече велосипеди – по-малко автомобили. За да се постигне трайна културна промяна обаче, това трябва да бъде придружено с изграждане на подходящата инфраструктура.

Какво е постигнато досега и какво е необходимо за в бъдеще?

В доклад за качеството на въздуха в страната ни от 2016 година се посочва, че има подобрения в показателите за наситеност на въздуха в България с фини прахови частици. Но тези подобрения са скромни и се отнасят само за някои населени места в страната. Министърът на околната среда и водите Нено Димов подчерта няколко области, в които са необходими повече усилия:

• По-качествено измиване на пътните артерии на страната

• Благоустройство на крайпътните и междублоковите пространства

• Озеленяване на свободните площи

• Модернизиране и качествена поддръжка на пътната настилка

• Контрол над строителните дейности

В обобщение

Фините прахови частици са сериозен проблем за съвременните общества. Решенията трябва да са мащабни, не бива да се разчита на епизодични мерки. Трябват по-модерни методи за третиране на отпадъците, които да са комбинирани с внедряване на повече нови технологии в производствените процеси и повече лична отговорност във всеки аспект от живота.

Също така е важно да се остойности всяко замърсяване и да се възприемат повече практики тип „замърсителят плаща”. Очевидно е, че настоящата практика на споделена отговорност и централни политики не дава добри резултати.

Фините прахови частици и замърсеността на околната среда могат да бъдат преборени със засилване ролята на индивидуалната отговорност към изхвърлянето на отпадъци и развиване на потенциала на новите технологии.

И трябва да се борим по-ефективно с бедността!

Колкото по-богати ставаме, толкова по-чисто ще живеем!