Икономика срещу политика в казуса с радиоактивните отпадъци в Европа?

Радиоактивните отпадъци се трупат, а съхранението им става все по-голям проблем за Европа. За момента единствено Финландия е демонстрирала по-решителна политика във връзка с този казус.

Политиката!

Както обикновено вече се случва в съвременния свят, политиката движи – или по-точно бави и направо спира! – важни за хората процеси. Тя е и спирачка за намиране на трайно решение по отношение на съхранението на радиоактивни отпадъци в Европа!

 

Къде е проблемът?

Изглежда сред главните проблеми са тромавите политически пазарлъци. Много от държавите в Европейския съюз политически се противопоставят инициативи, свързани със съхранение на радиоактивни отпадъци на тяхна територия. Правителствата предпочитат да угодят на местните настроения, главно с цел печелене на избиратели, вместо да се задълбочат в дебати за техническите възможности и решения.

Оттук възниква и още една чисто политическа спирачка: все повече дебатът за съхранение на  радиоактивни отпадъци в Европа се пренася на арената на политическите пазарлъци.

Някои политици вече започват да ползват относителните предимства на собствените си държави по отношение съхранението на радиоактивни отпадъци и изграждането на ядрени хранилища като коз за изстискване на политически дивиденти от Европейския съюз.

Например управлението на радиоактивни отпадъци в Европа в момента е сериозна раздорна тема, покрай Brexit. То се използва упорито при преговорите на Великобритания с Европейския съюз, тъй като на Острова вече се съхранява значително количество радиоактивни отпадъци от различни части на Европа.

Това обстоятелство сега е много ценен коз, който, според информация на Financial Times, Лондон все по-интензивно използва, като заплашва Европейския съюз, че ще върне обратно всички ядрени отпадъци, които други европейски държави са изпратили преди време там за съхранение и преработка.

А имайте предвид, че още от 70-те години на XX век Великобритания сериозно инвестира в различни дейност и технологии за обработка на ядрено гориво.  И съвсем логично по данни на Европейската комисия наистина излиза, че най-голямо количество ядрени отпадъци се съхраняват именно в Обединеното Кралство.

 

Отново политиката е над интересите на отделния човек и над здравата логика

Това е видно от многото дебати за съхранението на радиоактивни отпадъци в Европа. А на практика, най-рационално би било въпросът да се реши икономически, а не политически. Тъй като съхранението на радиоактивни отпадъци е по-специализирана дейност, страните с по-високи сравнителни предимства в тази сфера биха могли да се специализират в изграждането на ядрени сметища.

И вместо да разпиляват ресурсите си за съхраняване на много разнообразни видове отпадъци, биха могли да се търгуват с капацитета на своите ядрени сметища, като се споразумеят с други страни да съхраняват и обработват друг вид специализиран отпадък.

Логиката е съвсем проста: всички страни анализират способностите си за обработка и съхранение на определени видове отпадъци, специализират се, според вид отпадък, който относително им е най-лесен за обработка и съхранение и се освобождават – срещу съответно заплащане – от отпадъците, съхранението на които ще им коства много.

Този принцип се анализира и изтъква още от икономиста Дейвид Рикардо, който го свежда до известния в икономиката закон на сравнителните предимства. Независимо колко си продуктивен, обикновено си струва да се отървеш от определен тип производство, за да концентрираш ресурсите си в по-изгоден тип производство. Част от допълнителната печалба от тази специализация, можеш да ползваш, като закупуваш продукти, произвеждани от други, по-ниско продуктивни и съответно по-бедни стопанства.

Тези продукти за теб ще са доста евтини защото първо ги купуваш от бедни стопанства, второ тези стопанства се специализират в производството им и постигат добра цена и трето специализацията на твоите ресурси във високопродуктивни и печеливши дейности ти носи доста допълнителна печалба.

Логиката важи особено силно, когато става въпрос за много специфични дейности: като обработката на ядрени отпадъци например.

Но, за да се реализира и разгърне тази логика има едно ключово условие: икономическите отношения трябва да са свободни и да се осъществяват на пазарен принцип, за да се отчетат реалните възможности, интереси, ресурси и капацитет на страните.

А намеси ли се политиката… икономическата логика, за съжаление, обикновено отстъпва.

Така казусът със съхранението на радиоактивни отпадъци в Европа изглежда, че ще става все по-заплетен. Просто в него има силна намеса на чисто политически интереси.

Но, понеже това ще става все по-важен казус, трябва да го следим внимателно. И дано в политиката в Европа здравият икономически разум започне все повече да надделява.

А на този – за съжаление повече политически обагрен – фон ядреният изследовател на National Geographic Лесли Дюън работи върху революционна технология за използване на ядрените отпадъци, за която твърди, че, ако се реализира в пълния си мащаб, би могла да захранва с енергия целия свят.

Политически битки за надмощие или впрегнати технологии, рационален ум и икономически принципи – какво избирате?