Как да намалим хранителните отпадъци с индивидуални усилия

Трупането на хранителни отпадъци от домакинствата става все по-сериозно предизвикателство пред разработваните програми за управление на отпадъци.

Как да направим така, че да оползотворяваме хранителните продукти по-пълно и да сведем до минимум превръщането им в органични отпадъци?

Това е въпрос, който занимава все повече учени, еколози, неправителствени организации и правителства в Европа. Основната цел: разработка на подробно разпискани европейски практики за обработка на хранителни отпадъци, които се следват от всички европейски държави.

Трудна задача. Най-вече защото е сложно – а често и напълно непосилно – да бъдат контролирани индивидуалните решения и поведение на отделните хора. А тъкмо те са ключов фактор в случая, защото по-голямата маса хранителни отпадъци се произвежда именно от домакинствата. Останалата част пък – в процеса на производството за задоволяване нуждите на домакинствата.

Точно по тази причина, ако искаме фундаментална промяна, не бива да се осланяме основно на централизирани, правителствени мерки. Нужно е преди всичко да събудим и държим будна индивидуалната отговорност у всеки от нас.

Как?

Трябва да говорим за проблемите с хранителните отпадъци, да се замисляме по-често какво и в какви количества изхвърляме в кофите за боклук, да измислим как да направим ежедневието си по-икономично и ефективно.

Докъде сме стигнали?

Макар да се наблюдава определен интерес към темата за чистотата и намаляването на битовите отпадъци, все още правените крачки са предимно колебливи. И често встрани от маршрута. Малко на зиг-заг вървим и затова по-бавно стигаме до значими резултати.

Според скорошен доклад на Европейския парламент всяка година се губят или пропиляват поне 1/3 от произведените храни по света. Тази загубена част директно се превръща в хранителен отпадък
Тревожно е също, че загуби на ценни суровини се наблюдават не само при крайните потребители, а по цялата верига на производство и доставки на хранителни продукти. Новите технологии, внедрявани от бизнеса, чувствително подобряват ситуацията, но все още има много път до истината така да се каже.

Къде се пилеят хранителните продукти?

В доклад от 2012 година Европейският парламент посочва няколко пробойни, през които изтичат ценни хранителни ресурси и се превръщат в хранителни отпадъци:

• Продажба на едро и дребно – 5%

• Първоначално производство – 11%

• Сервиране и кетъринг на храни – 12%

• Преработка на храни – 19%

• Домакинства – 53%

Очевидно стремежът на бизнеса към повече ефективност и по-мащабни инвестиции в нови технологии имат сериозен принос в намаляването на хранителните отпадъци в производството и търговската мрежа. Проблемът все повече се измества към поведението на крайните потребители.

Още повече, че дигитализацията на света прави все повече бизнес дейности и производства все по-„чисти“. Например вече се разработват дигитални системи, базирани на блокчейн технология, които са силно децентрализирани и много по-ефективно могат да следят палети с разнообразни хранителни продукти и да оптимизират производствените процеси до нива, които само преди десетина години ни се струваха невъзможни.
Затова…

Топката е в отделните хора и домакинства

Бизнесът определено има интерес да намалява постоянно хранителните отпадъци. Най-малкото защото фирата във всеки производствен процес представлява чиста загуба за производителя. Отделните хора и домакинства обаче все още трудно поемат своята отговорност.
Може би заради изобилието и разнообразието от продукти хората стават по-малко чувствителни към страничните ефекти – така наречените екстерналии?

В тази връзка учени се опитват да разработят начини, които да улеснят отделния човек и така да го стимулират да се включи активно в битката с хранителните отпадъци.
Така например се разработват нов тип сензори в модерните хладилници, които да могат да сигнализират до кога определен хранителен продукт ще бъде годен за консумация. Разчита се, че подобни известия биха подпомогнали и стимулирали човек да бъде по-рационален и съвестен в съхранението и консумацията на хранителни продукти. И в крайна сметка биха предотвратили неконсумирането на храна в срок и напразното изхвърляне на неразвалена храна.

Друг начин за въздействие върху поведението на крайните потребители са разнообразните съвети тип „Как да направим“. Все повече диетолози, еколози и технолози ни съветват как да направим ежедневието си по-икономично и да изхвърляме по-малко храна. Полезно е понякога да се замисляме върху съвети като:

• Вместо веднага да изхвърляте корите на плодовете и зеленчуците, съхранете ги докато изсъхнат и ги консервирайте в буркани. Така ще имате чудесни добавки към основните ястия – портокаловата кора например разкошно допълва аромата и вкуса на почти всеки сладкиш

• Странно, че все още много хора хвърлят листата на някои зеленчуци – например на моркови и репички. Диетолози подчертават, че в листата се съдържат много полезни вещества, което биха направили салатите и супите още по-вкусни и здравословни. А защо и да не си правите енергизиращи зелени смутита – за енергичен скок към предизвикателствата на деня от сутринта.

• Негодните за консумация салати, черупките от яйца, обелки от зеленчуци са изключителни естествени торове за растенията в градината.

• След като сте използвали ванилията по стандартния начин, не изхвърляйте ваниловите шушулки. Можете да ги стриете на прах и да слагате по щипка-две от нея в сладкиши или в сутрешното кафе. А може и да ги смесите със захарен сироп и да си приготвите чудна ванилова паста.

• Листата на цвеклото също имат доста по-добро предназначение от това да отидат в кофата за боклук. Все пак в тях се съдържат много полезни вещества като фибри, витамини А, РР, C, калий, фосфор, магнезий. Употребете ги за подправка или в свежи сокове например.

Може да се намерят много начини за намаляване на хранителни и органични отпадъци от домакинствата. Най-важното е да разчитаме на новите технологии, на личната отговорност и на постоянното си любопитство към темата „Как да направим ежедневието си по-рационално и чисто“.

Е, да започнем още сега…