
Рециклиране на основни видове строителни отпадъци
За да се третират рационално и професионално, съответните видове строителни отпадъци трябва да се познават в детайли.
Познаването на различните видове отпадъци повишава ефективността на разделното им събиране и подобрява качеството на тяхната обработка. Особено важно е познаването и съобразяването със спецификата на отделните видове опасни отпадъци и техните ефекти върху околната среда.
А повечето видове опасни отпадъци се произвеждат именно в строителната дейност.
Да разгледаме някои основни видове строителни отпадъци и да надникнем за някои основни перспективи пред тяхното рециклиране.
Рециклиране на скални материали
Става дума най-вече за рециклиране на бетон, стоманобетон, керамика, трошен камък. За рециклиране на трошляк – казано по-разговорно. Обикновено източниците на този вид отпадъци са свързани с процесите по изграждане и рехабилитация на сгради, съоръжения, пътища. Рециклирането на скалните материали се извършва чрез пресяване на полезния материал и, ако се налага, допълнителното му натрошаване. В доста от случаите от този вид отпадъци става чудна основа за създаване на нови строителни материали.
Рециклиране на земни маси
При изкопни дейности, с цел изграждане на основа за нов строителен обект, се изхвърля огромно количество земни маси. Така земните маси се превръщат в отпадъци от строителството, които могат да се използват отново. Често в тази връзка се прави така наречения обратен насип. При оползотворяването в обратен насип се ползват инертни отпадъци – най-вече земни маси – за възстановяване на терени в изкопни зони.
Рециклиране на бетон и стоманобетон
Това е сред най-разпространените видове рециклиране на строителни отпадъци. Причината е съвсем прозаична: просто бетонът е един от най-широко използваните строителни материали. При почти всеки основен ремонт и почти всяка строителна дейност, сред основните начални активности е тази по къртене на бетон Затова, съвсем логично, инсталациите за рециклиране и оползотворяване на бетон в страната се увеличават.
Рециклиране на асфалтобетон
При ремонт, възстановяване и поддръжка на пътната настилка се отделя огромно количество асфалтобетон. Асфалтобетонът също е вид строителен отпадък, подходящ за рециклиране.
Възможни са 2 алтернативи:
· Горещо рециклиране на асфалтобетон – при което с помощта на специализирана техника се прави нагряване на старото покритие, разрохкване на нагрятия материал, напречно разпределяне на старата смес и полагане на нова гореща асфалтова смес.
· Студено рециклиране на асфалтобетон – това е един от по-съвременните методи на рециклиране на този вид строителен отпадък. То е предпочитано от някои специалисти, защото в повечето случаи и при използване на подходяща техника води до по-бързо възстановяване на експлоатационните качества на пътната настилка. При него става разкъртване и смилане на асфалтовото покритие във водна среда, като към получената смес се добавя стабилизиращо вещество – практика е да се ползва например битумна и цимент, или комбинация от разпенен битум и цимент. Получената смес може да се ползва отново.
Рециклиране на строителна керамика
Керамиката е с висока механична якост и е доста дълготраен строителен материал. Това я прави подходяща за рециклиране и повторна употреба.
Рециклираната строителна керамика има серия приложения в строителството и ремонтната дейност: настилки на паркови алеи, пълнежи, дренажни работи, смески за разнообразни настилки…
Трябва да се отбележи, че за да се запази потенциалът за рециклиране на строителната керамика, трябва да се внимава още в процесите на строителството на нови и разрушаването на остарели обекти.
Ефективното управление на строителни отпадъци от ремонтна дейност е сред основните акценти в разработката на концепцията за кръгова икономика и. С него се намаляват както разходът на суровини, така и отпадъците. Предизвикателство е обаче да се оптимизират механизмите и регламентите за повторно използване на строителни материали – например да се предвижда винаги материалът да не е инертен, тоест да не гори лесно, да не променя лесно и бързо свойствата си и да не е опасен за здравето, да се определят оптимални количества влагани строителни отпадъци, според това дали се изграждат пътища, насипи или сгради.