Отпадъците не отпадат от уравнението – затова да разчитаме на управлението

Много хора са свикнали да приемат проблема с отпадъците като нещо, което се изхвърля и забравя. Тоест те сливат стратегията за управление с отношението си към отпадъчните продукти.

Действат малко на принципа: Има отпадък, има проблем – няма отпадък, няма проблем.

Само че в това уравнение има изначална грешка. Няма „няма отпадък“. Всяка човешка дейност генерира отпадък и това е неизбежно. Въпросът е как процедираме с генерирания отпадък.

Управляваме ли отпадъците устойчиво?

Голяма част от текущите решения по управление на отпадъци в България са със съмнителна стойност. Според някои данни, макар България да напредва с целите на европейските стратегии, все още страната ни среща значими трудности.

Повечето експерти акцентират на проблемите с административното объркване в процесите по разпределение на отпадъците. Не е съвсем ясно кой и как трябва да осъществява контролните функции, както и какъв капацитет за управление на тази дейност е наличен на национално ниво.

Тази неяснота отваря пътя за редица съмнителни практики в сектора, ограничава достъпа на експертни решения, замъглява оценката на ефективността.

Резултатът е, че нещо се прави в посока управление на отпадъците, но не е много ясно какво и с какъв краен ефект.

Какъв може да е коренът на тази объркана ситуация?

Липсва ясна и доказано работеща структура за ефективно управление на отпадъците

На практика към момента сме изправени пред стандартен икономически проблем. Трудно напредваме, понеже нямаме необходимите натрупвания по темата.

Устойчивото развитие изисква натрупвания на различни типове капитал като ноу-хау, управленски капацитет, ясни процедури, техника, технология по събиране, обработка сортиране и складиране на отпадъка.

Позната аксиома е, че натрупаният капитал води до трайна промяна във времевите предпочитания. Тоест задълбочаването на капиталовата структура и обезпечаването на качественото изпълнение на всяка стъпка, вдъхновява повече хора да работят по-ефективно и да планират по-перспективно.

Защото резултатите са обезпечени. И видими.

Към момента обаче компаниите за събиране и транспортиране на отпадъци се сблъскват с редица административни неуредици и обща неефективност в управлението.

И тази ситуация ги обезкуражава да инвестират достатъчно знания, време и средства в иновативни методи за обработка на отпадъците.

Дори и някои повърхностни резултати от това положение са показателни:

• Често се алармира за административно объркване в използването на възобновяемите енергийни източници

• Налице е силен стимул за произволно смесване на отпадъците и разчитане на корупционни схеми за ползване на удобни разтоварища

• Проблем е и калкулирането на отпадъка с оглед неговото отчитане и разпределяне

• Документирането около процесите по транспортиране и обработка на различните видове отпадъци също е изпълнено с редица неясноти и мъгляви определения

Цялата ситуация представлява рецепта за неефективност. И тази неефективност до голяма степен се дължи на липсата на структура, което стимулира хората повече да търсят начини за заобикаляне на правилата, отколкото инструменти  за резултатно управление.

Как можем да решим уравнението?

Отпадъците не отпадат от уравнението – нека отпаднат объркването и разхищението

Най-вече трябва да е ясно: човечеството от отпадъци няма да се спаси.

Всяка дейност произвежда известно количество от определен тип отпадъци. Това не е проблем, не е и казус.

Природна даденост е.

Проблем и казус са дейностите около управлението на всеки отпадък. Тоест важно е да планираме какво трябва да се случва с всеки отпаден материал, така че по-голяма част от него да остава в системата, вместо да замърсява околната среда.

И щом конкретизираме горното съждение, можем да заключим също, че е важно да калкулираме ефекта от отделянето, разпределението и оползотворяването на колкото може по-висок процент от всеки тип отпадъци.

Този подход ще ни донесе проследимост на резултатите, а оттам и по-висока ефективност.

Ако организираме ефикасно проследяване на пътя на отпадъците, ще можем да изградим онази капиталова структура, която ни е необходима за поддържане на по-чиста икономика в по-мащабна перспектива.

Тази структура най-общо включва:

• Системи за ефективно удължаване жизнения цикъл на повече суровини

• Въвличане на иновативни технологии за обработка и изгаряне на отпадъци, редуциращи загубите по веригата и вредните емисии

• Организиране на стратегически насочено рециклиране на отделни видове отпадни материали за нуждите на различните индустрии в България

• Обезпечаване на истински пазарно ценообразуване на дейностите по обработка на отделните видове отпадъци

Последният ефект от стратегическото управление в сектора е от фундаментално значение. На практика към момента не е ясно какви точно са загубите за икономиката ни от похабените ресурси и акумулираните замърсявания на околната среда. Ако обаче във веригата от дейности се развият модерни системи за управление, ще започнем по-детайлно изчисление на икономическите ефекти от политиката си за разпределяне и обработка на отпадъците. Ще можем да правим различни видове разбивки на показателите за ефективност и да измерваме генерираните количества според вида и възможното последващо приложение на материалите.

В резултат на всичко ще сме в състояние истински да се приближим до идеите за кръгова икономика и повече зелени проекти.

От изчистена структура до ефективен процес

Отпадъците не отпадат от уравнението, затова трябва да ги въвлечем в целия процес на развитие на икономиката. Тъжната констатация е, че засега България само заявява различни цели за изпълнение с хоризонт 2020, 2030 и 2050, без да са ясни нито конкретните показатели, нито конкретните начини за постигането им.

Така е, защото освен цели и добри намерения, е необходима структура.

За да стимулираме повече компании да се включат в каузата, трябва да изградим работеща структура за управление на отпадъци.

Тя трябва да обезпечава ефективността на процесите най-малко в следните направления:

• Оползотворяване на разнообразни видове материали, превърнати в отпадъци на специфични производствени процеси

• Удължаване на жизнения цикъл на материалите във всеки отделен процес, чрез специализирана обработка

• Управление на процеса по сортиране и рециклиране на битови, строителни и медицински отпадъци

• Контролиране на процесите по транспортиране, депониране и изгаряне на отпадъците с цел минимизиране на вредните емисии

• Оптимизиране администрирането и отчетността на дейностите

• Консултиране на ангажираните във всеки процес лица точно, компетентно и с подходящата експертиза

Изчистената структура вече ще ни даде посока, систематичност при изпълнение на всяка стъпка, свързана с третирането на отпадъците.

Ще ни даде и вдъхновението, че правим стъпка към един по-разумен и изчистен свят…

Защото отпадъците не отпадат…

Но разхищението може да отпадне – ако планираме изчистено.