Пожелателно? Не – измислено изчистено

Според доста експерти по разделно събиране на отпадъци и представители на екологичната общност в България, План 2021-2028 е с пожелатетелен характер

Защо?

Най-общо формулирано, защото, смятат много специалисти, залага повече на маркетинга, отколкото на изчистените стъпки.

3 основни недостатъка посочват те във философията на приетата Национална програма за управление на отпадъците:

• Планът 2021-2028 е непълен и не посочва ясни задължения, разпределени между общините, отговорните институции, бизнеса и потребителите

• Планът не се базира на достатъчно конкретизирани цели и не залага дългосрочен подход към управленето на отпадъците

• Липсва сегментирано разглеждане на показателите с цел поставяне на все по-конкретни цели

Класически пропуски на твърде обобщените планове за управление, произведени от централен орган.

Хипо-3 намираме за удачно установяването на по-тясно сътрудничество между държава и бизнес и детайлизиране на критериите при планиране. Общата цел е професионално управление и рециклиране на отпадъците за по-чиста околна среда.

И понеже това предложение също стои доста общо, че и помпозно, щрихираме накратко по-изчистена логика по тази тема…

Систематично управление на отпадъци

Това е истински изчистеният подход. Защото отпадъците всъщност не отпадат от системата. Те остават в околната среда. Като или се превръщат в нов ресурс, или в боклук. Целта е първото прогресивно да изпреварва второто, нали така?

Да започнем с целта…

С нея трябва да започне всеки план. Че и да продължи. Смисленото планиране ползва нюансите в мащабната цел като стрелки на компас. Компас, който конкретизира стъпките.

Щрихираме водещите линии на разсъждение:

• Извеждане на конкретни цели за обработка и оползотворяване на отпадъците

• Разписване на целите на отделните общини за подкрепяне на децентрализирания подход

• Залагане на децентрализирано бюджетиране, което създава конкуренция между общините и ги стимулира да покриват целите в националната програма за управление на отпадъците

• Задаване на сегментирани критерии за успех на всяка община

• Обвързване на критериите с конкретни задължения  на отговорните институции

• Планиране на адекватни стимули за компаниите и гражданите да изхвърлят отпадъците си разделно.

• Създаване на план за облекчаване на компании, които налагат иновативни методи за отчитане и управление на отделни видове отпадъци

• Създване на стимули за инвестиране в модерни площадки и технологии за предаване на разделно събраните отпадъци

• Разписване на параметрите на подходящата за чисто управление на отпадъците капиталова структура

• Изготвяне и поддържане на детайлна статистика за наличните контейнери за отпадъци в България – брой, вместимост, местоположение

• Съставяне на детайлен план по райони за разпределението на контейнери и опции за разделно събиране и транспортиране на отпадъци

• Внедряване на технологии за мониторинг на отпадъците – отчитащи тегло, вид, темпо на генериране…

• Изготвяне на стратегия специално за екологичен мониторинг на отпадъците – проследяващ оптималния път на отделните видове отпадни материали

Разбира се, не претендираме за изчерпателност. Това са мерки, загатващи цялостния подход към темата. А точно поради липса на подобен системен подход, все още се наблюдават редица проблеми с обработката на смесени отпадъци. Те разхищават ценни ресурси и се изхвърлят на места, на които създават голям потенциал за замърсяване на околната среда.

Като средство срещу тези проблеми, Хипо-3 виждаме една фундаментална линия на разсъждение…

Изчистено мислене за боклука

Боклукът е боклук, когато не е отпадък. Странно ли Ви звучи? На нас – съвсем не.

Тъй като отпадъците всъщност не отпадат от нашата околна среда, те са тези елементи, които отпадат само от отделните дейности.

И в това второ отпадане можем да се намесим, за да не генерираме толкова боклук.

Знаете ли за икономическата концепция Discrete units?

Фундаментална концепция за икономическото изчисление, планиране… и управление.

Няма да я чоплим детайлно. Само ще споменем основния момент. Идеята е, че хората можем да оценяваме и планираме най-добре ясно обособени и ефективни от гледна точка на действието елементи. Такива, свързани директно с нашите действия и с нашите оценки на средата и в конкретната ситуация. Следователно всяко управление основно трябва раграничава тези елементи в релевантната си среда, за да се фокусира върху същественото. Това се отнася особено за открояването на критични точки при тактиките за управление и рециклиране на специални отпадъци, застрашаващи силно околната среда Така описана, концепцията може да Ви се струва сравнително проста. Но всъщност прилагането й на практика изисква доста познания, системна гъвгавост и концептуален подход. Каквито уви не се срещат често в управлението. Особено в управлението на отпадъци в България. Ако Ви е любопитно, може да се запознаете с разработките на икономистите Карл Менгер, Лудвиг фон Мизес и Мъри Ротбард в тази посока.

Тук ще споменем главните моменти, свързани със системата за управление на отпадъците:

• Обособяване на ключовите обекти, свърани с генерирането на отпадъци: Трябва да сегментираме управлението, както по райони, така и по дейности и ефекти. И най-вече по видове отпадъци. Необходими са повече разбивки в статистиките на административните обекти, промишлените сегменти и тъговските дейности.

• Избор на релевантни показатели за ефективност в управлението на отпадъците: Съгласно вида, количеството и темпото на генериране на отпадъците следва да се изготят регулярни отчети за възможностите и опасностите пред околната среда.

• Таргетирано изчисление за отделните сегменти: За да постигнем устойчиво управление на отпадъците, трябва да изберем повече фокуси на критериите си. Само с общи цели за намаление на боклука не се получава. Чистата среда е плод изключително на икономически растеж и инвестиции. Не можем да очакваме цели сегменти от икономиката да потъват в разходи, за да се впишат в общи изисквания. Изчисленията на показателите и извличаните от тях мерки следва да са релевантни на капитала, наличен в съответния сектор. Иначе рискуваме да се подобрим в един показател, но да се влошим значително в други три например.

И най-вече: Когато мислим за управление на отпадъците, трябва да мислим основно за хората и тяхната околна среда, изпълнена с разнообразни възможности и предизвикателства.

Само така ще обсъждаме темата не пожелателно, а измислено изчистено.

И ще освободим място за нови решения. Отговорни за посрещане на по-чисто бъдеще.