Преобличане на отношението към околната среда

Какво правите с дрехите, които вече не носите? Всеки се сблъсква с този казус. Най-вече дамите.

Отношението на дамите към дрехите е красиво, симпатично, игриво. Те разнообразяват често гардероба си, за да са в тон с актуалните модни тенденции и с настроението на техните дни.

Няма нищо лошо в това.

Въпросът е, че идва момент, в който дамата прави рекапитулация на гардероба си. И се оказва, че има доста дрехи, които или са нови и необличани, или са доста добре запазени. И възниква въпросът:

„Какво да правя с тези дрехи, които не нося, но са чисто нови или запазени и доста хубави?“

Мисълта такава дреха просто да отиде в коша за боклук е притеснителна.

Още повече, понякога дрехата буквално е чисто нова, защото след покупката й, просто се е оказала неудобна и трябва да бъде или подарена или изхвърлена.

Като казахме подарена, често при правене на подарък Дреха възниква същият казус. Ако подаряващият не е наистина близък с лицето, което ще носи дрехата, всъщност често се случват разминавания. Или размерът не е уцелен, или вкусът.

Така човек се затрупва с дрехи, които не му/й трябват.

А в резултат започва да се самоограничава. Решава да си наложи строг контрол на покупките на дрехи – вместо да се налага да виси по сайтовете за продажба на дрехи и да търпи всякакви номера с плащания и доставки.

Тази липса на ред и възможности за интелигентно и ефективно отърваване от излишните стари дрехи е предпоставка за натрупване на големи количества текстилни отпадъци.

Те, както другите видове битови отпадъци, са сериозен казус пред устойчивото управление на отпадъци за чиста околна среда.

Преоблечете подхода си към текстилните отпадъци

Всъщност… Нека го преблечем заедно.

Основен проблем пред отговорното изхвърляне на отпадъци е, че ентусиазмът, покрай него, бързо се изпарява, ако не си подкрепен от ефективни системи и организация. Най-малкото от обособени и удобни за ползване контейнери за отпадъци в цяла България, в които с лекота да изхвърляш старите си дрехи.

Друг сериозен казус на управлението на отпадъците е къде отиват изхвърлените, в случая, дрехи. Какво се случва с тях? Ако си си направил труда да изхвърлиш старите си  дрехи по отговорен начин, как си сигурен, че съдействаш за устойчивото рециклиране на текстилни отпадъци в България?

Например към 6.06.2022 година в София са поставени допълнителни контейнери за текстилни отпадъци, а от Столична община съобщават, че чрез тях до момента столичани са изхвърлили над 2 тона и половина от този вид отпадъци. Похвални действия и резултати. Които трябва да се насърчат и надградят. С ефективни стъпки за управление и рециклиране на отпадъците. Но хората не знаят какво се случва с изхвърлените дрехи.

След разделното им изхвърляне следователно, трябва да се създадат механизми за постоянно увеличаване на ефективността на обработка на текстилните отпадъци.

Така те ще се превърнат в извор на ценен ресурс за бизнеса и дори на красиви произведения на изкуството.

Изхвърляне на текстилни отпадъци по отговорен начин

Това е начин, който „преоблича“ отношението към отпадъците, защото дава възможност пряко да се наблюдават ефектите за околната среда.

И красотата на тези ефекти.

Прилагането му е още по-важно в контекста на обстоятелството, че до 2025 година като член на ЕС България следва да въведе ефективни мерки за разделно събиране на текстилни отпадъци. А тази задача ще се усложни, ако в решаването й не се включат всички българи. За да стане това включване обаче, е необходима система за управление на отпадъци, която да стимулира отговорното поведение, чрез:

• Насоки и подкрепа за действие

• Отчитане на позитивните ефекти за околната среда

• Ясни показатели за ефективността на действията по разделно събиране и рециклиране на отпадъците от текстил.

Негодните текстилни изделия следва да се нарязват на ивици и да се разпределят рационално по цветове и материи. Най-общите елементи от отговорното управление на текстилни отпадъци са:

• Ясни и широко комуникирни указания как и къде може да предадете текстилни отпадъци за рециклиране: Ключов фактор за въвличане на повече хора в управлението на отпадъците е лекотата на процесите. Колкото повече и по-достъпни са обособените пунктове и контейнери за текстилни отпадъци, толкова по-лесно ще е разделното им изхвърляне.

• Ясно обособени депа за текстилни отпадъци: Освен от това къде се изхвърлят текстилните отпадъци, хората, логично, се интересуват от това къде отиват те. И ако се смесват с други, това, освен неефективно, е и обезкуражаващо. По тази причина развитието на модерно и ефективно депо за текстилни отпадъци, паралелно с логично локирани пунктове, е от особено значение за успеха в управлението.

• Кампании за отчитане на резултатите: Освен кампании за разделно събиране на текстилни отпадъци, обществеността се нуждае от чести кампании за информиране какво е постигнато по темата.

• Развитие и популяризиране на процесите по предотвратяване на опасността изхвърлени стари дрехи да попаднат в магазини за втора употреба, вместо да се рециклират

• Постоянно анализиране на информираността за това къде се намират контейнерите за текстил

• Разнообразяване на изискванията за начините и вида на изхвърляне на старите дрехи: В някои случаи хората се отказват от разделно изхвърляне, заради изисквания, свързани с размерите на пликовете и чистотата на дрехите. Следователно, ако се намерят начини за отпадане на някои затруднения – например осигуряване на възможност за обработка на повече размери пликове – това ще стимулира отговорното отношение. Разнообразието от опции е основен стимул за действие.

• Отделяне на годните за повторна употреба дрехи от тези, които ще се рециклират: Подходящо е след това да се информира обществеността къде са отишли рециклираните стари дрехи и каква е добавената стойност от управлението на този вид отпадъци – особено ако става дума за управление на по-специални видове отпадъци. Например да се популяризира дейността на работилниците, които тъкат килими от тях.

• Технологии за контейнерите: Освен повече и по-удобни локации, разделното изхвърляне на текстилни отпадъци може да бъде стимулирано от ефектни технологични решения за контейнерите. Например такива, показващи, че даден контейнер за текстилни отпадъци е вече пълен. Или даже такива, показващи колко е пълен. Интересно ще е и приложение, даващо информация къде и с каква вместимост е най-близкият контейнер за текстилни отпадъци.

С подобни мерки Европа си поставя за цел да завиши показателите за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци. Целта конкретно за България е повторната употреба да нарасне поне до 65% до 2035 година. До 2035 година също трябва да намалим с поне 10% депонираните битови отпадъци. Така става от критично значение наистина да има ясни указания за българите къде да изхвърлят текстилни отпадъци и как да участват в тяхното ефективно управление.

Важно е обаче не само да натякваме, а да свържем отговорното отношение към отпадъците с позитивните, даже ведри ефекти. Да усмихваме хората, които изхвърлят отговорно старите си дрехи и мебели. Ще успеем, ако наистина преоблечем отношението към околната среда.