Пропастта, която ни свързва – електронно

Как ни свърза пропастта ли? По модерен начин. Електронно и дигитално.

Количеството на електронни отпадъци расте главоломно. Експоненциално. Главната причина е, че дигитализацията отключва сериозни производствени процеси.

Които пък акумулират сериозни количвества електронни отпадъци.

В резултат всъщност устройствата, създавани да ни свързват, създават пропаст между нас и философията за устойчиво управление на отпадъци в името на една чиста околна среда.

Експертите в областта налагат термина „дигитална пропаст“. Това е пропастта между целите за управление на отпадъците и ръста на електронните отпадъци в цял свят.

Тази пропаст я създаваме заедно.

Всички ние.

Всеки ден.

В този контекст са притеснителни данните, че в много случаи едва под 40% от електонните отпадъци се подлагат на ефективно рециклиране.

Това се превръща в огромен „скелет в гардероба“, който ни свързва всички с казуса „Чиста околна среда“.

Да погледнем размерите на пропастта?

Замислете се за загубените с електронните отпадъци ценни материали

Във всяко количество електронна скрап има различен процент ценни и оскъдни материали. Според някои изчисления на учени в изхвърляните електронни уреди се съдържат поне до 60 химични елемента. Дори един обикновен компютър на боклука може да е извор както на много ценни след рециклиране материали, така и на много опасни за околната среда вещества, ако такова рециклиране не се случи.

Какви материали по-конкретно губим, ако не организираме ефикасно управление на електронните отпадъци?

• Поливинилхлорид (PVC): Третият най-произвеждан вид пластмаса. Това е неспецифичен ресурс, защото се ползва както при изработката на твърди материали, така и в производството на меки изделия. Проявява добри нива на разтворимост, което го превръща в ценен за много производстсвени процеси ресурс. Не е случайно, че се произвеждат около 40 000 000 тона годишно от този материал. Използва се при създаване на тръби, конструкции, изолационни продукти, подови настилки… За качественото им рециклиране отпадъците със съдържание на поливинилхлорид следва да се начупят на съвсем малки парченца, да се пречистят от примеси и да се рафинират. Резултатът е чист поливинилхлорид, който може да се рециклира 7 пъти и не се разгражда 140 години. Проблемът е сложното рециклиран на този вид отпадъци, както и токсичните съединения, отделяни при изгаряне. Но точно широката му употреба и потенциалната опасност за околната среда, правят процента на рециклиране на изделия с поливинилхлорид ключов фактор за управление на процесите, посветени на чистата околна среда.

• Фталат: Използва се в изработката на пластмаси, защото увеличава нивата им на гъвкавост, издръжливост, дълготрайност и прозрачност. Фталатите обаче имат и доста вредни въздействия върху здравето на хората, затова си струват инвестициите в ефективно химическо рециклиране на електронни отпадъци с цел предотвратяване на съдржанието на фталати в бъдещи изделия.

• Баласт: Електронният баласт е ценен материал за осигуряване на стабилност в редица производствени процеси.

Безконтролното изхвърляне на електронни отпадъци създава голяма пропаст между нас и устойчивия живот с вредните материали, които катализира в околната среда.

Обърнете внимание на опасностите за околната среда, които крият електронните отпадъци

Голямото количество електронна скрап уви се съчетава с разпросттанение на особено вредни за околната среда вещества. Например:

• Аспергилус фумигатус: С този термин се назовава вид гъбички. Аспергилус фумигатус са един доста разпространен вид гъбички, причиняващи заболявания при деца с имунодефицит.

• Олово: Съдържанието на олово в някои електронни отпадъци може да нанесе непоправими щети на почвата, водата и въздуха. А оттам и на здравето на човека. В един стар и изхвърлен телевизор например може да има до 10 килограма олово. В платките също може да има известно съдржание. А започват да стават известни и случа, в които електронни отпадъци се изпращат за обработка в страни от Третия свят, в които процесите по извличане на оловото са меко казано със съмнителна чистота.  

• Живак: Съдържанието на живак в някои електронни отпадъци ги превръща в токсична опасност за човека и околната среда. Това пък превръща обезвреждането и рециклирането на този вид отпадъци в дейносто ит базово значение за защита на живота ни.

• Кадмий: Кадмият се ползва в батериите на преносимите компютри и в по-старите CRT монитори. Изключително токсичен е. Може да се натрупва в бъбреците и костите, което води до непоправими увреждания.

Според серия от проучвания замърсяването на околната среда с електронни отпадъци поразява едновременно нервната система, репродуктивната система, имунната състема, бъбреците и мозъка. А някои изследвания показвата и влияние върху майчиното мляко. Следователно управлението им не е въпрос само на ефективна икономика, а и на добруване на човешкия вид.

Така пропастта изглежда се разширява. Искаме да живеем щастливо, да сме здрави, да се радваме на живота и модерните достижения на света. В същото време огромна част от тези достижения всъщност застрашават живота ни все повече. Използваме електронните устройства, за да се свързваме – докато електронната скрап ни отдалечава от чистата околна среда и здравословния живот. Заедно можем да направим скок към едно по-чисто бъдеще. С умно управление на отпадъците. Това означава да организараме устойчиво:

• Предаване на електронните отпадъци – на хората трябва да им е лесно да участват в управлението

• Събиране не електронните отпадъци – трябва да има ясни графици и пунктове

• Транспортиране и изхвърляне на електронните отпадъци – необходима е система за постоянно извеждане на този вид отпадъци до подходящите депа

• Рециклиране на електронните отпадъци – важна е и частта с преработката и повторната употреба на електронните отпадъци

Имаме силите за този скок. В името на обща кауза.

Защото това е пропастта, която ни свързва.