Пластмасовата политика потъва в борбата с пластмасовите отпадъци

Голям проблем са пластмасовите отпадъци. За целия свят. Да вземем например Европа. Всяка година европейците генерират минимум около 20 милиона тона платмасови отпадъци. От тях се рециклират по-малко от 30%.

Към тези числа добавете и факта, че пластмасата представлява около 85% от отпадъците само на плажа.

 Картинката изобщо не е приятна.

А е лятно време. На плажа трябва да мислим за слънцето, за морето, в което след малко ще се топнам и за коктейла, който след това ще изпием.

А не за… рециклиране на пластмасови отпадъци.

Изобщо знаете ли точно как се рециклира пластмаса?

А бихте ли проучили въпроса по време на лятната си ваканция?

Да не го направите не е, НЕ Е безотговорно отношение от Ваша страна. Нормално е. Никой нормален човек не мисли основно за боклук. Особено по време на лятната си ваканция.

Да конкретизираме казуса…

Замислете се рационално отношение за пластмасовите отпадъци

Интензивната преработка на пластмаса изглежда е фикс идея на правителствата. Особено на европейските. Европа си има и Европейски зелен пакт по темата, според който до 2030 година в ЕС трябва да се рециклират минимум 55% от пластмасовите отпадъци.

ЕС въвежда и обновява разнообразни правила за рециклиране на пласмасови отпадъци, сред които основните са:

• Създаване и внедряване от европейските правителства на стандарти за качество за преработка на пластмаса

• Насърчаване на сертифицирането на организации, прилагащи добри практики в процесите по рециклиране на пластмаса

• Въвеждане на задължителни правила за минимално съдържание на рециклирана пластмаса в определени категории продукти

• Въвеждане на по-ниска ставка на ДДС за рециклирани пластмасови продукти

Както се вижда, с изключение на последната всички мерки са в посока централно задължаване на хората. Тоест посоката за управление на пластмасовите отпадъци е отвън навътре, от държавата към отделните хора.

Това дали е рационално и достатъчно ефективно отношение?

Да видим примера на Швеция.

Неслучайно избираме Швеция, защото това е сред най-напредналите държави. Според много анализатори на темата Швеция успява и е пример за това как се рециклира пластмаса на национално ниво. Там всички рециклират. Поне такива са официалните данни. Културата на рециклиране особено на пластмасови отпадъци е внедрена в обществото като с чип. Проблемът е, че в голяма степен тази култура е налагана отгоре, от държавата. Швеция базира модела си за рециклиране на отпадъци на сложна йерархия за управление. Основна цел на държавата е да не се генерират пластмасови отпадъци, а тези, които все пак се генерират, обезателно да се рециклират.

Така Швеция превръща рециклирането на пластмасови отпадъци в национален приоритет. В кауза. И наистина отчита резултати. Центрове за рециклиране има на на повече от 300 метра от всеки жилищен район, а шведите съвестно разделят боклука си преди да го изхвърлят. Изхвърлят го в специални контейнери за определени видове отпадъци, които са свързани със спецификите в рециклирането.

В други случаи хората изхвърлят отпадъка в специални пунктове за рециклиране.

Както сме писали, в Швеция е въведен йерархичен модел за управление на отпадъци, според който всеки отделен човек е персонално отговорен за боклука, който произвежда. Стратегията на тази държава може да се опише като побутване – концепция, според която всеки прави малко за околната среда, за да могат всички да живеят по-добре. Властите разчитат на:

• Лесно, удобно и достъпно рециклиране на отпадъци: Не повече от 300 метра делят всеки жилищен район от най-близката станция за рециклиране.

• Понякога гражданите получават ваучери с отстъпки за положеното старание в името на рециклирането на пласмасови отпадъци.

• Нарушителите на правилата ги грози сериозна глоба за неправомерно изхвърляне на отпадъци.

• Изградена сериозна депозитна система, стимулираща гражданите да връщат използваните опаковки и бутилки.

• Компаниите в Швеция са задължени да поемат всички разходи по събирането, изхвърлянето и рециклирането на свързаните с дейността им отпадъци.

Изглежда имаме пример. Ако се разровите за информация, ще откриете много вдъхновяващи данни за шведския модел за управление на отпадъци. Рационалният подход в Швеция е, че държавата разчита на активната роля на всички граждание в борбата за чиста околна среда. Така шведското общество придобива сякаш вътрешноприсъщи механизми за самопочистване. Това е значим разултат по темата Отпадъци.

Но има ли нещо гнило в… Швеция?

Да се стремим към система, която се рециклира отвътре

Ако се зачетете в описаните по-горе принципи на шведската система и ако прочетете повече по темата, ще откроите 3 казуса:

• Управлението на отпадъците се базира основно на спазването на правила от гражданите и компаниите.

• Спазването на правилата се налага от държавната власт, чрез наказания.

• Системата разчита главно на съвестта на гражданите или на заплахата от санкции.

Тези 3 казуса са важни, защото са свързани с управлението на отпадъците в конкретната обстановка. В Швеция хората са богати. Освен това са доста по-добронамерени към законите на държавната власт. Колективистичната култура, стъпила на солидно богатство, е доста по-лесна за управление.

Но това не означава, че типът за управление на отпадъците, който Швеция е избрала, ще работи у нас.

Особено голям казус – който става наистина значим в контекста на население с по-ниски доходи – представляват алтернативните разходи. Държавата не приема отпадъци във всякаква форма, ако ще ги преработва. Шведската държава също. В доста случаи отделните хора трябва да се грижат за почистване, сортиране и разделно изхвърляне на отпадъците. Както и понякога за намиране на точния контейнер. Така понякога и в Швеция хората са принудени сами да си почистват и управляват отпадъците, преди последните да достигнат до съответната държавна институция. 

Тази ситуация, според анализатори, е подвеждаща, защото в изчисленията за ефективността не се включват разходите на милионите жители, свързани с вложеното време за грижа за отпадъците, с транспортирането на боклука, с търсене на точните контейнери… Освен че многото грижи ще откажат доста от българите, на практика те ще представляват допълнителни загуби, свързани с пластмасовите отпадъци. Богатата шведска икономика поема тези разходи, но българската може ли? Според експерти в Швеция не включват и повишения риск от разболяване, когато неподготвен човек се ангажира с управление на отпадъците, опасността от грешки и недобросъвестно поведение, увеличаващи риска от замърсяване и зараза, както и периодичните нашествия на плъхове в Стокхолм. Покрай тези алтернативни разходи, някои са склонни да нарекат шведския модел за управление на отпадъци катастрофа. Тези експерти насочват вниманието ни към факта, че населението на Швеция е ангажирано доста с отпадъците, заради което не остава ресурс за други подобрения.

Дали пък Швеция не е в капана „Видимо и невидимо“, описан от френския икономист Фредерик Бастиа? Това е капан, в който обикновено изпада държавното управление, изразяващ се главно в това, че много щети и разходи остават невидими за управленците, но се внедряват в много икономически процеси. Има сведения за оплаквания от ситуацията в Швеция, които навяват на мисълта, че държавата наистина не вижда някои проблеми, заслепена от славата на успеха си с отпадъците.

Ами ако този успех в Швеция има твърде висока цена?

Ами ако държавата просто принуждава шведите да плащат тази цена?

Ами ако без нея ситуацията щеше да е по-добра?

Ами ако, приложен у нас, примерът на Швеция е поредната пластмасова политика, която само е боядисана атрактивно, иначе е паянтова? Доста е вероятно, предвид, че разчита на централна власт и съвестта на хората да не я заобикалят, вместо на частни икономически стимули.

Няма как да знаем отговорите на тези въпроси. Ясно е обаче, че описаното до тук подчертава едно разбиране за управлението на пластмасови отпадъци:

Държавната власт налага задължения, таргети и наказания, а цялата система разчита основно или на страха, или на съвестта на отделния човек.

Това изглежда като пластмасова политика.

А не като устойчива политика за управление на пластмасови отпадъци.

А със сигурност знаем, че пластмасовата политика не се справя устойчиво с пластмасовите отпадъци, защото:

• Насилствената грижа за отпадъците отклонява ресурси, които иначе могат да бъдат вложени другаде.

• Когато човек не е експерт в управлението на отпадъци, прави грешки и следователно отклонението на ресурси става по-голямо.

• Затова човек често е стимулиран да скатава и да прави напук. Нормално, когато нямаш достатъчно ресурси и не можеш да гарантираш ефикасност в дадено направление, да опиташ да спестиш ресурси за друго направление. Ако не можеш да спечелиш устойчиво от управлението на пластмасови отпадъци, а се нуждаеш от средства, просто не управляваш този вид отпадъци.

• Обратно, когато компания се специализира в управлението на отпадъци, грешките намаляват, а ефектите стават по-сигурни и се постигат при по-ниска цена.

В разултат последното, на специализираната работа от страна на ангажирани компании, системите за управление се насищат с адекватни цени, които показват на хората кои са ефективните действия. Това е пазарна система, която не разчита само на съвестта на гражданите или на техния страх от санкция, а и на стимула за печалба от генерираните отпадъци.

Затова устойчивото рециклиране на пластмасови отпадъци се случва естествено. Необходими са механизми, които създават пазарно търсене на тези видове отпадъци. Това търсене съчетава:

• Компании, които са стимулирани да търсят ефективни пътища за рециклиране на пластмасови отпадъци, за да печелят от продажбата им

• Компании, които са стимулирани да произвеждат продукти от рециклирана и преработена пластмаса, за да намалят разходите си

• Компании, които са стимулирани да организират разделно изхвърляне, транспортиране и сортиране на пластмасови отпадъци, за да продадат повече годна за рециклиране пластмаса

• Индивиди и компании, които са стимулирани да изхвърлят пластмаса разделно, за да печелят

• Хора, изпълнени с индивидуален вътрешен ентусиазъм за обезпечаване на чиста преработка на пластмаса

Така търсенето създава много вътрешни канали за оптимизиране на управлението на отпадъците. Тези канали работят, защото са изпълнени с цени за рециклиране на пластмаса. Ефектите се виждат от всеки, замесен в системата. И всеки е стимулиран и вдъхновен от това, че

Системата се рециклира отвътре.

Такава система ни трябва.

Защото пластмасовата политика замърсява – също както пластмасовите отпадъци.