Да разгърнем чистотата – в България

Каузата чиста околна среда става все по-популярна в България. Това е наистина сериозен напредък, с който трябва да се гордеем.

Имаме и конкретни доказателства, поводи за гордост.

Например кампанията „Да изчистим България заедно“.

Всяка година инициативата отбелязва напредък.

Напредък най-вече в осъзнаването на българина, че околната среда е негов дом, който трябва да се почиства редовно и отговорно.

Има и конкретни резултати от акциите по управление на отпадъците и грижата за околната среда, осъществени от кампанията „Да изчистим България заедно“.

Организаторите се поздравяват с премахването на 18 000 сметища в страната, откакто се провежда инициативата.

А трябва и да отчетем един сигурен ефект: Кампанията „Да изчистим България заедно“ събуди и държи будна в умовете на много българи темата за отпадъците и околната среда.

Но това трябва да се развие.

Иначе рискуваме ентусиазмът да прелее в навик към темата, а той да се излее в кофата на досадата. Досущ като безотговорно изхвърлен отпадък.

Как да предотвратим такова стечение на обстоятелствата?

От нас зависи да развием каузата в конкретни посоки

И да регистрираме все по-конкретни резултати.

Защото колкото и да харесват кампанията „Да изчистим България заедно“, хората като че ли са все по-настроени за нещо по-мащабно. И постоянно като действия и ефект. Много смятат, че е необходимо много по-голямо събитие и апелират към по-сериозна активност в грижата за околната среда.

Тоест чистата искра я има.

Но сега трябва да разгорим пожара на страстта към чистата околна среда. Иначе може да търпим последствията от буквални пожари и наводнения в резултат на лошо управление на отпадъците.

Как да го направим ли?

Много хора, запалени по кампанията „Да изчистим България заедно“ казват как в разгоряващите се дискусии, покрай нея.

Хората с право заявяват, че е още по-добре да се направи кампания „Престанете да замърсявате“.

Разбира се, когато не замърсяваме, околната ни среда ще е чиста по принцип. Това ще е нормалното и състояния. А кампанийно може да е по-скоро някое отделно и изпуснато замърсяване – което овладяваме бързо.

А и в крайна сметка обичта към България се изразява най-силно не като я чистиш периодично, а като не я замърсяваш, като я пазиш чиста.

Хипо- 3 наистина подкрепяме и адмирираме кампанията „Да изчистим България заедно“. Тя трябва да продължава. Но смятаме, че следващата крачка е да пазим чисто. Да, важно е да даваме добър пример. Но е важно и какъв точно е този добър пример. А ако не подходим към темата Околна среда цялостно, рискуваме да покажем на децата си основно как почистваме след тези, които замърсяват безотговорно. Което май не е чак толкова добър пример, нали?

Затова да наблегнем и на цялостното управление на отпадъците.

Особено на управлението на строителни отпадъци.

И да използваме пламъка на кампании като „Да изчистим България заедно“, за да разгорим осведомеността и разбирането за това как да пазим чисто.

Например:

• Знаем ли наистина как и къде се изхвърлят строителни отпадъци, за да бъдат те извозени и обработени специализирано? На практика за околната среда строителните отпадъци са доста по-опасни в много аспекти от битовите. Строителният боклук се изхвърля обикновено в големи количества и съдържа специфични вещества. Именно той трябва да е главният фокус в стремежите ни да пазим България чиста.

• Има ли всеки лесен достъп до точната информация за това как да поръча контейнер за строителни отпадъци и какво са процедурите по ефективната обработка на този вид отпадъци? Лекотата в ориентирането е ключ към ентусиазираното действие и към резултатното управление. На всеки строителен обект трябва да се разчита на ясна и сигурна система за периодично сортиране и извозване на строителни отпадъци на адекватна и логично изчислена цена.

• Как да натрупаме точния капитал за ефективно третиране на строителните отпадъци? Такова каквото наистина извлича ценните материали от тях и обезопасява останалото. И то го прави с оптимални разходи на допълнителни ресурси. Например модерна система за сортиране и рециклиране на отпадъци тип CRS.

• Как да приложим и внедрим в икономиката материалите от рециклирани строителни отпадъци? Например може да анализираме и да популяризираме на национално ниво модерните технологии и интересните декоративни ефекти, свързани с използването на тухли от рециклирани строителни отпадъци в интериора.

• Анализираме ли достатъчно чисто иконимическите аспекти на казуса? Грижата за околната среда изисква допълнителни вложения. В същото време тя носи икономически ползи. А замърсяването съответно е налице, когато няма такива вложения, но в същото време нанася икономически щети. Анализират ли се тези аспекти детайлно? Как да изчисляваме, планираме и сравняваме реалните цени на замърсяването и тези на управлението на отпадъци за чиста околна среда? Трябва ни комплект от прецизни икономически показатели във всички процеси в икономиката, свързани с генерирането и обработката на строителни отпадъци в България. Само тогава ще имаме по-ясна представа за ефектите от кампаниите в подкрепа на околната среда.

Изводът сам се налага от така поставените въпроси: Вероятно ще е доста по-ефективно да влагаме в това градим и да пазим Бъгария чиста, отколкото в това да опитваме да наваксваме мащабно замърсяване само с периодични кампании. Няма как един актьор, участващ в кампания по почистване да е по-ефективен от цяла система за управление на отпадъците, водена от професионалисти.

Шапки долу към всички, свързани с кампанията „Да изчистим България заедно“. Включете се в инициативата и подайте ръка на природата на 17 Септември.

Но още на другия ден започнете да изисквате от системата – бизнес и държава – да разгърнат създадената от Вас чистота – в цяла България.