Да настаним околната среда в удобно кресло
Почиствате мазето. Чистите целия си дом от старото. От прашасалото. За да настаните новото. Модерното.
Старото кресло? Към кофата.
Стар диван? И той.
Да продължаваме ли?
Да, докато не освободим място за новото.
За новото кресло. В хола.
За новия диван. И той там.
Да обзавеждаме ли още?
Да, докато не заличим съвсем спомена за старото.
И докато на негово място не настаним модерното и удобно обзавеждане за дома.
А… не забравяте ли нещо?
Къде ще се настани околната среда в цялото това пренареждане? И тя ли в кофата до блока? Както стария диван?
Не става. Няма толкова голяма кофа. Ще започне да прелива. Да преливат проблеми. А накрая и ние с околната среда… в кофата на историята. И с клеймото „Безотговорни мърльовци“.
Ами ако има друг начин?
Друга история?
Такава, в която настаняваме околната среда в удобно кресло?
Рециклирането като чисто ново обзавеждане
Първо обзавеждане на съзнанието с ново разбиране за света. А второ обзавеждане на дома или офиса с мебели от рециклирани текстилни отпадъци.
Текстилните отпадъци за рециклиране след изхвърляне на стари мебели е все по-любопитна ниша в усилията по грижа за околната среда.
И ще стават още по-любопитна.
Защо?
Защото касае казус, с който рано или късно се сблъсква всяко домакинство.
Къде да изхвърля старите мебели?
Какво ще стане със старото канапе, ако го изхвърля до кофата за боклук пред блока?
Как да организираме безопасно за околната среда почистване на мазе?
Най-устойчивият отговор на тези и други подобни въпроси е в цялостно планираното управление.
В управление на отпадъци, което се грижи за околната среда, чрез насочване на различните видове материали по предназначение.
Така ще имаме възможност да вкарваме все повече текстилни отпадъци в изчистени процеси на рециклиране. Освен това ще можем да реновираме някои стари мебели, използвайки рециклирани материали.
И околната среда се настанява удобно
Ако прецизираме процесите по управление на текстилни отпадъци, ще въвлечем повече хора в активностите по опазване на околната среда.
Ето някои общи посоки на разсъждение:
- Започваме с удобството. Случвало ли Ви се е да се разхождате из квартала със стара мебел на гръб в търсене на подходящ контейнер? Не е приятно. Нормално е всички да се ангажираме със защитата на околната среда. Но не е нормално да ангажираме часове от деня си, за да изхвърлим стар стол например, само защото 1. няма подходящ контейнер близо до дома ни и 2. отворите на контейнерите, които все пак откривате, не са достатъчно големи, за да пъхнете стола в тях. И накрая какво? След изнервено лутане и изгубено време, срещате съсед, който „има идея, начин, схема“ как да изхвърля лесно стари мебели и хитро Ви се усмихва, предлагайки да Ви отърве от досадното бреме. Не е устойчиво това решение. Особено за околната среда. Трябва да са организирани достатъчно контейнери за извърляне на непотребни мебели на удобни места.
- Продължаваме с графика: Изпразването на контейнерите са отпадъци трябва да се прави по стриктен график. Защото се пълнят бързо. Особено ако се изхвърлят едрогабаритни мебели. Ако често контейнерите са препълнени, това ще демотивира хората да изхвърлят разделно. Не може просто да напъхаш стария си диван в стандартна кофа за смет. Особено ако тя вече е пълна с отпадъци. И го оставяш до нея. Тогава даваш лош пример на останалите. А и даваш материал на някои да си разпарчатосат старата мебел, да си вземат каквото искат, а другото да оставят да се разлети из района.
- Развиваме с транспорта: Всички стари мебели и всички текстилни отпадъци трябва своевременно да се транспортират до съответно сметище. Така първо се избягва горни ят сценарий с оставянето на непотребната мебел до препълнената кофа с отпадъци. Второ, прецизираното транспортиране води до ефективно сортиране на тези битови отпадъци. В тях има разнообразни компоненти, които са свързани с различни процеси по рециклиране на текстила и на другите материали в състава им.
- Винаги поддържаме будна съвестта: Текстилни отпадъци произвежда всяко домакинство на практика. Затова всички можем да сме или врагове на околната среда, или нейни особено ценни съюзници. За да избират повече хора втората опция, е важно редовно да се провеждат инициативи по информиране на обществеността. Но е добре това да не се случва само кампанийно – например само по време на кампанията „Да изчистим България заедно“ – а постоянно. Бизнес и научни организации следва да се грижат за непрекъснато отчитане на разнообразни данни за текстилните отпадъци и да превръщат изводите от тях в интересни за хората комуникационни материали.
В резултат позитивен ефект ще бъде, че въпросът „Къде да изхвърля стари мебели?“ все по-рядко се среща като тема във форумите.
Защото хората са наясно, че съществува изчистен и измислен за тяхно удобство процес по рециклиране на текстилни отпадъци след изхвърляне на стари мебели. И този процес е като удобно кресло за всяка активност, подкрепяща опазването на околната среда.