Да облечем управлението на отпадъци в иновативни технологии

Изхвърляте си стари мебели и стари дрехи. Решавате, че ще се отнесете отговорно към околната среда и ще дадете произведените текстилни отпадъци за рециклиране.

Но знаете ли каква е ефективността на това рециклиране?

Знаете ли какво точно ще се случи със старите дрехи и мебели?

Да… Освен къде да изхвърлите стари мебели и дрехи за рециклиране, Ви е важно да знаете какво точно се случва след това.

Дали и доколко помагате за по-чиста околна среда?

Дали има и доколко са развити процесите по управление на текстилни отпадъци в името на околната среда.

Да обсъдим тогава някои перспективи около технологиите за рециклиране на тектил?

Рециклирането като развиващ се процес

Рециклирането на текстил сякаш се преоблича. За съжаление не толкова бързо, колкото ни се иска. Но все пак се случва.

Като цяло съществуват разнообразни технологии за рециклиране на текстил. С разнообразна ефективност:

• Механично рециклиране на текстил: При този подход се осъществява едно разнищване на текстила до отделни влакна, посредством рязане и предиране. Последното е процес по намаляване на текстилните компоненти до по-малки парчета, удобни за последваща обработка.

• Химично рециклиране на текстил: В този начин за рециклиране на текстил по химичен път се правят промени на молекулно ниво в текстилните влакна. Следователно може да приемем, че този подход постига повече ефект, защото се реализират рециклиращи процеси в дълбочина.  Резултатът е трансформиране на стандартните текстилни влакна в рециклирани влакна, годни за ефективна по-нататъшна обработка и повторна употреба.

И в двете технологии се срещат предизвикателства. Първият е ресурсоемък. Освен това съдържа риск от пропуски и дефекти в процеса по разнищване. Вторият също изисква влагане на повече ценни ресурси, заради което все още е поле за доста дискусии и колебания. На практика, ако в самите процеси по рециклиране се губи текстил и се влагат ресурси, които могат да бъдат оползотворени другаде, ефективността и смисълът на мероприятията значително се дискредитират.

Това дискредитиране, според редица експерти, създава вредни икономически стимули. Много хора и бизнеси в развития свят изхвърлят все по-големи количества текстилни отпадъци. Ковид пандемията беше сериозен катализатор да този процес, защото много хора използваха свободното време в периода на локдауните, за да разчистят гардеробите си от стари дрехи. Износът на дрехи от САЩ добавя импулс към тези тенденции. В резултат количествата текстилни отпадъци за рециклиране нараснаха ударно. Така тези отпадъци и тяхната обработка се насочват масирано към развиващи се страни, заради желание ресурсите в развитите икономика да се насочват другаде.

От това следва, че посоките на развитие в тази сфера следва да се прецизират.

И текстилът става сериозен фактор

Износът на текстил към развиващи се пазари става все по-привлекателна опция в описаната ситуация. Същевременно експерти констатират увеличен износ конкретно към Африка, стимулиран от популяризацията на благотворителни кампании на континента. Това обаче се оказва, че има и нежелани от правителствата ефекти…

Например правителството на Кения обяви тревогата си от обстоятелството, че количествата текстил, идващи отвън, подбиват цените на местното производство, с което вредят на националната икономика. Не е ясно изобщо кое – вносът или ограничаването му – вреди повече, но фактът остава. Налице са все по-сериозни набези за рестрикции на вноса на текстил в тази част на света.

Това създава потенциал за задържане на текстилни отпадъци в Европа и САЩ.

Което пък събужда все по-изразения казус за ефективни методи за рециклиране на текстил на тяхна територия.

А когато има икономически стимул, много често в развитата част на света се появява и иновативната технология:

• Учените следва да разработят такива методи за рециклиране на текстил, които запазват тъканите максималмно след обработка.

• Това е предизвикателство, защото в повечето случаи платовете съдържат повече от един компонент.

• За отделянето на тези компоненти, трябва да се ползват специфични методи и ензими, които усложняват процеса.

• Използването на специални ензими за целта, според експерти, засега дава обещаващи резултати. Получените в процеса рециклирани вещества – като глюкоза например – според учените може да се оползотворят за синтезиране на нови количества химични съединения.

• Ако памукът се разгражда до целулоза, а тя се разгражда ефективно до глюкоза, според учените, ще се умножат пътищата за рециклирания текстил.

• И ако всички процеси се случват в умело организирано и модернизрано депо за текстилни отпадъци, управлението ще е максимално оптимизирано.

Така текстилът ще става все по-сериозен фактор в борбата за ефективно управление на отпадъци и чиста околна среда. А това ще стимулира още повече действията по рециклиране на стари мебели и дрехи, защото хората ще започнат да виждат по-ясно колко полезни неща се случват.

Така даренията към изоставащите региони на планетата ще са стимулирани само от съпричастност и желание за оказване на подкрепа.

Но не и от елементарния стимул за отърваване от излишното.

И по този начин елегантно и с интелект решаваме казуса „Къде да извърля стари дрехи и мебели“.

Защото ползваме ефективна технология, вместо насилени дарения с цел отърваване.

И даряваме само с цел искрено подпомагане.

Защото сме облекли управлението на отпадъци в иновативни технологии.