3 проблема с текстилните отпадъци, на които трябва да намерим решение до 2025 година

Казусът с това как и къде се изхвърлят текстилни отпадъци изглежда ескалира. Проблемите се трупат, както се трупат и изхвърляните стари дрехи и мебели. А всяко почистване на мазе е като ново изригване на отпадъци, като гейзер от замърсяващ потенциал.

И така години наред.

Трупаме текстилни отпадъци с тонове на всеки 12 месеца.

Сега се поставя нов срок за намиране на решение. Или поне за отбелязване на съществен напредък в обработката на текстил в името на чистата околна среда.

Какво трябва ускорено да се случи по темата Текстилни отпадъци

Българските домакинства с десетилетия са развили специфична култура. Това се дължи на много фактори. Свикнали сме да живеем в собствени жилища, да си ги обзавеждаме, за да ни е уютно в тях, да живеем няколко поколения под един покрив, да се събираме с приятели в приятна домашна обстановка. През последното десетилетие тази култура се смеси сериозно с тенденцията на порастващите и заминаващи в чужбина деца. Много детски стаи в българските домове всяка година остават празни, защото порасналите деца тръгват да търсят по-добро образование и повече професионални  перспективи извън България.

Така културата на домашния уют в комбинация с поопразващите се български домове увеличи потенциала за генериране на текстилни отпадъци. Купища стари мебели и дрехи събират прах и мръсотия по килери, мазета и тавани.

А всяка година пролетното почистване вади тези мръсни скелети от гардероба.

Всяко почистване на мазе бълва огромни количества текстилни отпадъци. Текстилни отпадъци, които маса българи не знаят как да третират и за които не се интересуват.

Само че сме част от ЕС.

А в ЕС се появяват все повече регламенти, свързани с опазването на околната среда.

В резултат според нови регулации по темата до няколко години се предвижда забрана да се изхвърлят дрехи в общите контейнери за битови отпадъци.

България трябва да отговори на европейските изисквания като насърчи повторната употреба на текстил и развие ефективни системи за рециклиране на текстилни отпадъци.

Това ни изправя пред 3 сериозни базови проблема, които трябва да намерят решения в следващите 3 години:

• Продължава използването с приоритет на общите контейнери за битови отпадъци: Към момента единствената мярка, която се обсъжда най-широко, е заплахата от глоба. Управниците смятат, че българинът трябва да бъде превъзпитан, чрез периодични бъркания в джоба. Тоест чрез глоби за неправомерно изхвърляне на текстилни отпадъци. Е, виждаме, че само това не дава резултат. И особено в години на избуяваща в цените инфлация и на перфектна буря от кризи, да се налагат високи глоби нито е икономически оправдано, нито е политически изгодно. Следователно това вероятно ще бъде една хронично неработеща мярка срещу неправилното изхвърляне на текстилни отпадъци в България. Защото глобата сама по себе си не създава удобство в ползването на подходящ контейнер и депо за изхвърляне.

• Продължава липсата на достатъчно ефективни технологии за рециклиране на текстилни отпадъци. Това е проблем в цяла Европа, който, заради относително по-ниската капиталова база, в България е особено сериозен. На практика пълненето на депо с текстилни отпадъци не е устойчиво решение и няма да стимулира българите към отговорно поведение. Необходим е икономически ефект. Но той може да е плод единствено на натрупан капитал. Иначе допълнителни регулации и глоби по-скоро биха се отразили като по-високи цени и по-ниски доходи. А в голямата си част текущите технологии за рециклиране на текстил изискват конкретни съдържание и чистота на влакната. На практика хората трябва да обработват текстилните си отпадъци, преди… да ги дадат за обработка. Това допълнително демотивира много българи. Освен това самата обработка отнема оскъден ресурс, който иначе може да бъде вложен другаде. Ръчната обработка на текстил, особено ако е извършена от човек, който по принцип е експерт в друга област и има друга работа, е изключително неефективен процес. И тук не става дума за безотговорност или егоизъм. Просто икономически не е ефективно хора, без опит в сферата и без капитал, да отделят ресурс – най-малкото време – с не особено ясен резултат. По-скоро трябва да инвестираме и да изградим капитал, специализиран в ефективно рециклиране на текстил.

• Продължава липсата на адекватни кампании по темата Околна среда. Действията в тази посока са по-скоро спорадични. Веднъж годишно BTV организира една по-открояваща се кампания „Да изчистим България заедно“ и толкова… Не тече постоянен информационен поток с данни за текущото състояние и с практични съвети какво да правим с текстилните си отпадъци. Това не е ефективен подход по темата и българите не може да бъдат обвинявани, глобявани и рестриктирани просто така.

И какво се оказва?

Много работа просто не е свършена.

А се взимат пари, нали…

В допълнение се и размахва назидателно пръст към българите и им се хвърлят някакви евро директиви и изисквания…

Не е особено честно…

Особено пък след като се поставят срокове.

Затова всъщност до 2025 година държава и бизнес трябва да създадат капитал за ефективно събиране и рециклиране на текстилни отпадъци. Част от този капитал трябва да се изразява в изчистени процеси и ефективна система, която да улеснява българите. В нейните рамки трябва да бъде кристално ясно как точно се обработва всеки вид текстилни отпадъци, покрай изхвърлените стари дрехи и стари мебели.

На българите трябва да им е лесно да участват в процеса, защото са подкрепени от работеща система. Това е система, в която държавни институции и частни компании поддържат ефективен поток от стойност. Всеки вид текстилен отпадък трябва да влиза в системата с лекота, да бъде сортиран, да бъде анализирано пазарното търсене на конкретния рециклиран текстил и последният да бъде изпращан по направление. Така необходимата структура включва

1. специализирани държавни контролни органи,
2. компании, концентриращи експертиза в ефективно рециклиране и инвестиращи в нови технологии
3. компании, ефективни в динамично транспортиране и сортиране на текстилните отпадъци

Това трябва да става, както с всеки вид текстилни отпадъци, така и с всеки вид строителни отпадъци.

Време е да започнем да решаваме проблемите с експертиза и капитал, вместо само с регулации, глоби и заплахи. Иначе неефективността ще продължи да се разпространява и да замърсява различни системи.