3 особености на икономиката на текстилния сектор, затрудняващи изпълнението на целите за отпадъците

Около 4% от всички видове битови отпадъци се падат на текстила. По тази причина редица европейски експерти подчертават, че изглежда текстилните отпадъци са подценявана тема.

За да променят това, регулаторите предвиждат серии от мерки, целящи ограничаването на количествата изхвърлян текстил.

Ключов и обединяващ елемент от тези мерки е акцентът върху производителите на и търговците с текстилни продукти. Европейските регламенти, които се очаква все повече да засягат и българската икономика, вменяват нови и нови отговорности на компаниите. Последните ще трябва да инвестират в разделно събиране, транспортиране, съхранявне, обработка, подготовка за повторна употреба и рециклиране на текстилните отпадъци. Целта е да се отговори на европейските регламенти и да се синхронизира българското законодателство в сферата на околната среда и управлението на отпадъци с европейското.

А пред европейското законодателство са поставени категорични цели за текстилните отпадъци, които, със стартиране на синхронизацията, официално ще бъдат цели и на България.

В основни линии тези цели са строго количествени. Една такава цел е постигане на 65% рециклиране на текстилните отпадъци. Друга е намаляване с поне 10% на депонираните текстилни отпадъци до 2035 година. В допълнение до 2025 година общините са длъжни да въведат разделно събиране на текстилни отпадъци и да се включат интензивно в европейските инициативи по развитие на кръгова икономика.

Конкретно за българската икономика обаче възникват въпроси, подобни на тези, около евентуалното членство на България в Еврозоната. Логиката на всички тези въпроси формулира един основен:

Готови ли сме?

Какво е особеното в икономиката на текстилните отпадъци?

За да си отговорим на въпроса „Готови ли сме?“, най-важно е да вникнем в спецификата на текстилните отпадъци и тяхното управление.

Трябва да разгледаме специфично вида текстилни отпадъци, произвеждан у нас и начините за неговата обработка. Само след прецизен анализ ще сме в състояние да направим наистина екпертна оценка за това как и кога е реалистично да се доближим до европейските стандарти и да отговорим на европейските изисквания.

Без такава трезва оценка на икономическата ситуация, вероятно рискуваме да попаднем в същия вид тежко положение, както с Еврозоната – да надскочим реалните си възможности, заради което основно да се натоварим с допълнителни разходи.

По тази причина е от ключово значение да разгледаме и да подложим на широко обсъждане всички особености на икономиката на текстилния сектор у нас, преди да поемаме ангажименти. Също така необходим е дълбок анализ на предизвикателствата пред ефективното рециклиране на текстилни отпадъци у нас

Ето 3 от ключовите особености, които ще предопределят икономическите перспективи:

• Липсата на достатъчно натрупан капитал и реални ресурси в българската икономика, първо се отразява на производителите. Производството на текстилни продукти е ресурсоемък процес. В контекста на липса на достатъчно реален капитал става и скъп процес. А в ситуация на икономическата криза в България има естествено силен стимул в производството да се използва материи с много ниско качество. Така след няколко изпирания една по-евтина тениска вече не става за носене и трябва да се изхвърли.

• Изхвърлянето на текстилни отпадъци у нас е свързано с особености на два пазарни сегмента, които го правят по-интензивно. Пазарът, съставен от крайни потребители, е подвластен едновременно на бързо сменящите се модни тенденции и бързо растящите разходи на домакинствата. Все повече българи, притиснати от растящите сметки, купуват дрехи с ниско качество и по-малък експлоатационен период. В допълнение идва и абсорбирането на краткотрайни тенденции на родния пазар, които създават купища ненужни дрехи. Другият пазарен сегмент се образува от притиснатите производители. Те се стараят да отговорят на моментните модни тенденции в контекст на постоянно растящи за тях разходи за производство. И понеже не могат да вдигнат крайните цени достатъчно, опитват да компенсират с по-евтини материи, съсредоточавайки се върху улавяне на кратки тенденции с цел краткотрайни скокове в оборотите. Така се образува една постоянно растяща маса от евтини дрехи за изхвърляне.

• Тези евтини дрехи съставляват значителен процент от текстилните отпадъци у нас. А оборотът, в който те са въвлечени, създава казуси за рециклирането на текстилни отпадъци. Сериозна част от тези отпадъци не представляват интерес за повторна употреба, защото съдържат по-малко годен за ново производство ресурс. Освен това продуктите на това производство са с ниско качество и не могат да постигнат добра продажна цена. Тоест рециклирането и повторната употреба на ползваните у нас материи не са особено изгодни.

Тази ситуация на некачествени евтини материи и нерентабилни прозводства на текстилни изделия, правещи нерентабилни процесите по рециклиране няма да се промени просто с регулации от ЕС. Особено в контекста на настоящите криза и избуяла в цените инфлация в Европа – и конкретно в Еврозоната. Затова експерти са доста скептични относно възможността България да отговори на европейските регламенти, касаещи текстилните отпадъци, в срок от няколко години.

Особеностите на българския пазар са свързани с липсата на капитал. Ако тя не се елиминира – през повече капитал за производство на качествени материи и ефективно рециклиране на текстил -, е възможно отговарянето на регламентите най-вече да повиши цените и да влоши стандарта на живот на българите. А икономическата наука и практика ни е показала много пъти какво може да последва от влошения стандарт. ..

Преместване на нивото на предпочитания и приоритети.

Ако цените растат, доходите падат, сметките се трупат, просто сменяш приоритетите и се задоволяваш с компромисни решения. Затова е вероятно, дори и да успеем да отговорим на някои евро директиви за текстилния сектор, това да ни коства влошаване по други направления. Например да развием неконтролирани пазари на черно, да използваме опасни за здравето и околната среда стабилизатори на тъканите, да оскъпим допълнително покупката на нови дрехи, през съответните такси за производителите, което да ги стимулира да използват още по-евтини тъкани, за да си гарантират оборотите. Друго потенциално следствие от регулациите, според някои експерти, е увеличаване на стимулите за износ на текстилни изделия. Оскъпяването на производството, комбинирано с липса на достатъчно продуктивни методи за рециклиране на текстил, може да накара много компании да се фокусират върху богати външни пазари – като тези в северна Европа. Това вече се наблюдава като тенденция. В Норвегия например потребителите се радват на по-качаствени материи, по-трайни цветове, по-малко агресивни към кожата тъкани. На този пазар просто има повече натрупан реален капитал.

Липсата на реален капитал не може да се компенсира от регулации. Тази липса се бори с натрупване на спестявания, с ноу-хау и с инвестиции. Трябват ни съвсем нови капацитети и технологии за рециклиране на текстил. Без тях е много вероятно отговорът на европейските регулации за околна среда просто да оскъпи живота ни още. А и да го замърси още.