3 потенциални източника на поскъпване на дрехите за бита в България

Изглежда според някои хора икономическата криза е най-подходящата ситуация за нанасяне на удари по бизнеса…

И по хората по принцип.

Логиката е сравнително проста, но фундаментална: Ако няма достатъчно реални спестявания и продуктивност, всеки допълнителен разход се прехвърля директно в цените. Тоест ако един производител няма достатъчно капитал и не може да произведе и продаде допълнителни бройки продукция, ще финансира допълнителния разход с по-високи цени.

Експерти предвиждат, че точно това предстои да се случи в текстилния сектор в България през следващите години. Дали наистина дрехите за българите ще поскъпнат и, ако поскъпнат, с колко точно процента, предстои да видим.

Но икономическата логика е неумолима.

Ако няма допълнителен реален капитал – машини, материи, тъкани, технологии, експертиза – финансирането на всеки нов разход няма откъде другаде да дойде, освен от повишението в цените на изделията за крайните потребители. Последното може да бъде избегнато, ако новият разход можеше да се разпредели в нови количества продукция и със спестяващи ресурс технологии. Например ако регулация оскъпи производството на текстилни изделия с, да речем, 2%, но потенциалът за производство и продажба нараснат с 5%, влиянието върху крайните цени би било благоприятно за потребителите.

Уви експерти алармират, че ситуацията в текстилния сектор в България далеч не е такава.

Всъщност е точно обратната.

Поради липса на капитал – най-вече модерна техника за производство и достатъчно качествени материи – всяко увеличение на разходите за бизнеса вероятно ще се внедри най-вече в цените на дрехите.

Просто няма пространство, в което да се вмъкнат новите разходи. А продажбата на текстилни изделия е бизнес, разчитащ на оборот. Всички българи ползват дрехи. Огромна част от тях сменят гардероба си сравнително често. Икономическата логика отдавна е насочила компаниите в сектора към поддържане на съответен оборот и калкуклиране на крайна печалба с натрупване на оборот.

По тази причина маржовете, с които работят много от компанияте, вече са изпилени – особено в контекста на икономическите поражения, нанесени от ковид пандемията, войната в Украйна и инфлацията в Еврозоната. Следователно всеки нов разход няма къде да отиде, освен в цената за крайния потребител.

А такъв разход се задава.

Всъщност задават се поне 3 източника на нови разходи и съответно поскъпване в текстилния сектор в България…

Какво може да свали ризата от гърба ни през следващте 5 години?

Икономисти алармират, че това може да не е само метафора, а да придобие съвсем буквални измерения.

Според нов европейски регламент до 2025 година производителите на текстилни изделия ще са задължени да събират разделно, сортират, обработват, рециклират и обезвреждат разнообразните видове текстилни отпадъци, събирани от гражданите. Изискваните количества се повишават и от 2025 година компаниите ще са длъжни да се грижат за управлението на 4 килограма отпадък на човек. Тази задължителна ставка се предвижда да расте стъпково:

• 2023 г. – по 1.5 кг на жител
• 2024 г. – по 2 кг на жител
• 2025 г. – по 4 кг на жител

Обработката на текстилните отпадъци ще се извършва в рамките на специализирани площадки, за ползването на които компаниите ще трябва да плащат такса на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).

От това следва, че производителите на текстилни изделия в страната ще са длъжни да плащат на държавата за обработка на все по-голямо количество текстилно отпадъци, които преди това са събрали и сортирали. Предвид, че допълнителен капитал не се натрупва интензивно – осбено в настоящите кризисни времена – увеличението на цените на дрехите вероятно ще е основният източник на финансирането на допълнителния ангажимент.

Тоест ето ги 3-те източника на потенциалното поскъпване на дрехите в България:

1. Увличаване на изискваните количества предавани за рециклиране текстилни отпадъци
2. Задължително плащане на такса за обработка на събираното количество текстилни отпадъци
3. Липса на капиталови възможности на компаниите да печелят от продукти от рециклирани текстилни отпадъци.

Въпроси и притеснения буди и планираният метод на изчисление на допълнителния за отделния производител разход…

Какво е особеното в изчислението на допълнителните разходи?

Като цяло, поне засега така изглежда, таксата се определя изцяло количествено. Тоест освен, че тази регулация се налага, без особена преценка на реалния капитал в българската икономика, регулаторите ще се вторачват в таксуване за определено количество генериран отпадък. Компаниите ще са задължени да събират годишно по 4 килограма от всеки човек. Това прави приблизително 28 000 тона текстилен отпадък. Това количество ще се умножава по таксата, формирайки допълнителните разходи на бизнеса.

Освен това, забележете, количеството текстилен отпадък, за което трябва да отговаря даден производител, ще се определя от пазарния му дял.

Само че в тези 28 000 тона влизат всякакви отпадъци. А количеството отпадък, за което ще отговаря компанията – ще се определя от пазарния й дял.

Тоест нито един от фарторите, влияещи на новия разход, няма връзка с оценката на текстилните отпадъци и на потенциала на конкретните видове, които трябва да се обработват. Компаниите ще са длъжни да събират фиксирано количество и да плащат, спрямо критерий, който не произтича от тяхната дейност и от замърсяващите компоненти в нея. Количественото задължение се смесва с откъсване от извора за натрупване на съответното количество. Няма значение нито какви видове текстилни отпадъци се генерират в съответния бизнес, нито какви са опциите за тяхното рециклиране. Поне така изклежда. Изглежда само, че ако компанията е голяма и произвежда повече и по-ценни за българите продукти, ще трябва да плаща повече за обработка на фиксираното от държавата количество.

Тази методика на изчисление сякаш не взима предвид:

• Нито вида на генерирания отпадък – задължението е просто за 4 килограма през 2025 година

• Нито вида на компанията, която може да създаде някаквъв специфичен поток за рециклиране – важно е само какъв е пазарният дял на компанията.

Нито количеството отпадък, нито пазарният дял на компанията обаче са свързани с ефектите от рециклиране на специфичните генерирани видове текстилни отпадъци. Нито пък с характерните технологии за рециклиране. Следователно потенциалните икономически, пък и екологични ефекти, някак са скрити от изчисленията и съответно от критериите за ефективност. А знаем, че различните видове текстил и различните технологии създават потенциал за рециклиране с различна стойност. Едно е в тези 4 килограма текстилни отпадъци да влиза негоден за употреба материал и съвсем друго – такъв с допълнителна икономическа перспектива. Освен това често всъщност именно по-големите компании имат повече възможности да инвестират в осъвършенстване на рециклиращите процеси.

Каква е икономическата логика тогава компания да бъде натоварена с по-голяма такса, просто защото е голяма?

Не следва ли да е точно обратното:

• Ако една компания е извор на съответен ВИД отпадъци,

• обект на ефективно рециклиране,

• от което рециклиране се добива рсурс за много ценни продукти,

• компанията да печели от доставянето на текстилните отпадъци за рециклиране

• и да е стимулирана да доставя по-голямо количество такива отпадъци – а пазарната цена на създаваните продукти да е свързана със стимула за рециклиране на текстилни отпадъци?

Най-логично би било първо да се инвестира в:

• Нова и по-ефективна техника за обработка на текстилни отпадъци

• Повече места за депониране на текстилни отпадъци

• Система за рентабилно рециклиране на текстилни отпадъци

Без този тип капитал, допълнителните изисквания ще вкарат новите разходи на компаниите директно в цените на крайните потребители. На купувачите на готовите дрехи.

А и изобщо какво значение имат големината и пазарният дял на компанията? И защо да се залагат таргети тя да образува и събира някакви количества смесени отпадъци?

Ако целта ни е ефективно рециклиране, числата и критериите следва да са свързани с видовете текстилни изделия и приходите от продуктите, произвеждани с рециклирани текстилни отпадъци..

Нещо повече: Експерти посочват, че представените регулации дори може да стимулират бизнеса да генерира по-големи количества отпадък, за да стигне квотата. Като, щом таргетът е да се предават 4 килограма текстилен отпадък, няма смисъл да се инвестира нито в по-качествен текстил, нито в по-ефективни технологии за рециклиране. Компаниите просто могат да занижат още качеството на текстилните изделия и със спестените от това средства да опитат да финансират събиране на по-големи количества некачествени дрехи… А увеличените разходи, покрай таксата за предаване на тези некачествени дрехи, компаниите могат да превхърлят на крайните потребители през цените.

И какво би се получило?

Ще плащаме за по-скъпи, но по-некачествени дрехи, произвеждани с още по-лош текстил, за да може държавата да събира някакви количества отпадъци, които не е ясно къде точно отиват???

Държавата ще проверява ли качеството на предаваните за обработка текстилни отпадъци? Ще се анализират ли нейните реални ефекти?

Не е ясно дали и как ще си отговорим на тези въпроси.

Или основно ще се товарим, покрай поскъпващи дрехи за бита.

Но пък ще отговорим на изискванията на Европа нали…

Измислено ли е изчистено? Надали…