3 начина, по които и околната среда се облича добре, заради капитализма

За капитализма има много мнения, схващания, разбирания, теории… И, за жалост, огромен процент от тях са грешни.

Грешни са, най-вече защото товарят с неадекватни очаквания системата Капитализъм.

Много хора сякаш очакват да включат тази система на определена програма и тя да заработи абсолютно предвидимо. И, когато това не се случи, с една горчива мъдрост заявяват, че капитализмът не работи добре.

Особено звучен е този упрек, когато стане въпрос за опазване на околната среда. В цял свят повечето еко ориентирани хора са с по-скоро леви убеждения. Затова са склонни да смятат, че капитализмът може и да ни носи хубави неща, може да е бил благодатен, но ако продължавал, щял да съсипе планетата, заради замърсяването, което предизвиквал.

Конкретизацията на този упрек се състои в ненавистта към консуматорското общество. Левите твърдят, че капитализмът имал нужда от съществен ремонт, защото консуматорското разхищение замърсява околната среда. Конкретно проявление на това – в контекста на настоящата тема – са тоновете текстилни отпадъци, генерирани, заради непрестанното следване на модни тенденции, създавани и поддържани от маркетинговите отдели на компаниите.

Наистина имаме проблем с многообразните видове текстилни отпадъци, който се отличава с конкретни икономически измерения за потребителите.

Но дали точно капитализмът е злодеят?

Да не се окаже, че е супергероят?

Който притежава средството за справяне със сполетялата ни беда.

Да поразсъждаваме…

Какво всъщност е капитализъм и каква е връзката му с околната среда

За повърхностния поглед капитализмът е система на консуматорите. Които конкретно в текстилния сектор бълват гигантски количества отпадъци. Изглежда сякаш ефектите от тази система ще зарият планетата с боклук.

Без да навлизаме в теоретизиране и дълбок концептуален анализ, ще посочим 2 ключови черти на истинския капитализъм, които за жалост постоянно се забравят:

• Капитализмът е икономическа система, в рамките на която хората насочват реалните си спестявания, ориентирани от пазарно формирани цени.

• Така всички можем да внедряваме в системата различни цели и да образуваме капитал, чрез който да ги постигаме.

Тоест, капитализмът създава условия за повече консумиране,

но представлява система за създаване и насочване на капитал.

Затова няма логика да го обвиняваме за даден конкретен ефект от наши конкретни действия. Това, че, чрез насочването на капитал, се наслаждаваме на изобилие от, в случая, дрехи и възможности за развитие на модата, е нещо хубаво. А проблемът с текстилните отпадъци е плод на човешки грешки.

И, както съветва икономистът Дейвид Фридман, за грешките на пазара има пазарни решения. Всъщност трябва да се фокусираме върху факта, че имаме система, чрез която по-бързо натрупваме капитал. Защото ако нямахме, нямаше изобщо да се тюхкаме накъде насочваме капитал.

А насочването, подкрепяно от пазарната система, може да ни ориентира за нови, за различни, за по-чисти пътища на текстила.

Алтернативата е да продължаваме да (се) замърсяваме, да (се) обвиняваме и да (се) наказваме.

Защо не намерим начини да подобрим обработката на текстилни отпадъци – използвайки инструментите на капитализма?

Интересна посока за размисъл…

Какво е особеното в текстилния сектор и в казуса с текстилните отпадъци?

Разнообразните видове текстилни отпадъци едновременно може да ни навредят здравословно и икономически и да се превърнат в активи, носещи развитие.

Зависи дали сме организирали пазарно ценообразуване за тях.

Например покрай всяко количество изхвърлени стари мебели има видове текстилни отпадъци с особена икономическа стойност.

А самите мебели от рециклирани материали привличат интерес, както заради цените си, така и заради еко ориентация на самия пазар.

В резултат има поне 3 фундаментални начина, по които текстилните отпадъци се смесват с капитал и се насочват към ефективни за потребителите приложения:

• Натрупването на капитал в текстилната индустрия води до подобряване на тъканите. Ако се научим като потребители да изискваме, а като производители да създаваме добри материи, ще можем да носим дрехите си по-дълго и да имаме по-качествен текстил за рециклиране впоследствие.

• Пазарното търсене на качествени тъкани може да провокира инвестиции във все по-ефективни технологии за рециклиране на текстил. Компаниите имат естествен интерес да извличат повече продукция от единица ресурс – особено във времена на сериозна инфлация.

• Частният сектор по природа е иноваторска среда. Когато икономическата система е свободна, тя става и по-разнообразна, защото много хора се включват в генерирането на предприемачески идеи. Това ще е среда, в която постоянно ще се разработват варианти на нови нишки и плетки за материите, чрез които платовете стават по-трайни и по-изгодни за рециклиране. А пазарният интерес може да се поддържа, чрез генериране на материали, които правят все по-рентабилно производството в текстилния сектор.

Определено компания-производител на текстилни изделия би формирала пазарен интерес към по-евтин рециклиран текстил. Ако в същото време този текстил е и качествен, бизнес интересът ще е по-голям, защото ниският разход за ресурс ще се комбинира с по-висока цена на текстилното изделие. Тази по-висока цена ще може да се поддържа от платежоспособно търсене, формирано от забогатяващи компании и крайни потребители, които държат на качеството.

Разбира се, може да има още и ще има още проблеми. Консуматорското мислене, което все пак придружава капитализма, ражда и своите плевели.

Но важният въпрос е как наистина работи икономическата система – а и обществото по принцип. Приоритетно. Човек действа с оглед приоритетите си, които се създават естествено от средата. И ако в тази среда няма достатъчно богатство, натрупвания, капитал, всяка принуда избива в неочаквани дефекти. Без рентабилно насочен капитал, регулациите в текстилния сектор може да провокират измами, ползване на опасни вещества и технологии, а в най-безобидния случай – поскъпване на живота и трайно обедняване.

Затова нека разсъждаваме, вместо да (се) обвиняваме. Така ще облечем добре и себе си, и околната среда.