Кръгът около промишлеността

Изглежда се затяга.

Предстои да видим докъде ще се стигне и с какви точно последствия.

Но подобно на ситуацията с обявените регулации в текстилния сектор, в казуса сякаш тлее потенциал за поскъпване.

И за процеси с все още неясен ефект.

Защо?

Отпадъците от промишлеността се произвеждат в огромни количества. Освен това периодично. Техниката няма как просто да бъде спряна отведнъж, за да се удовлетвори определено количествено изискване. Всеки производствен процес следва да завърши изчислената за ефективна партида. Иначе постоянните разходи директно се калкулират като загуба. Особено ако машините, с които се работи, са с по-ниско качество.

Ето как, точно както в казуса с регулациите в текстилния сектори, стигаме до извода, че чисто количественото залагане на параметри не би било трайно ефективна стратегия.

Нещо повече: Механичното привнасяне на европейски стандарти и регулации в България в текущата икономическа обстановка би създало коварен порочен кръг за промишлеността.

Порочен кръг за промишлеността, около който се развихрят много поводи за поскъпване на живота.

Да видим откъде може да тръгва този порочен кръг…

Дали наистина има материал за развитие на устойчива и чиста промишленост

Промишлените отпадъци са тези, генерирани директно в бизнес процесите. Следователно степента на натрупване на капитал в националната икономика и вида на този капитал пряко влияят върху състава.

При недостатъчно натрупване на капитал, много видове отпадъци от производството:

• Не са годни за ефективно рециклиране
• Материалите в малкото годни за рециклиране промишлени отпадъци са на по-висока цена
• Разходите в процесите по рециклиране на не особено добър промишлен отпадък са по-високи
• Това увеличава цените на всички продукти от рециклирани промишлени отпадъци.

И тъй като тези продукти се ползват в процесите на производство, все по-сложно става тяхното масово венедряване в икономиката – защото производството е фундамент на икономическата система.

Но с това съвсем не се изчерпва казусът…

Допълнителен натиск върху цените и съответно разходите оказва и повишеното търсене на рециклат. Като отговор на европейските регулации експерти отчитат нарастващо търсене на рециклат за промишлеността с цел да се постигне определен процент на рециклиран материал в новите продукти.

Като комбинираме всички тези пазарни обстоятелства сякаш се получава токсична смес. Токсична в ценово отношение. Търсенето на рециклат продължава да натиска цената, а ограничените количества годен за рециклиране промишлен отпадък допълват този натиск. Липсата на ефективни технологии за рециклиране добавят още натиск през увеличени разходи за процеса.

Така порочният кръг затяга примката.

Няма много годен материал, промишлеността тъне в разходи, които разходи се увеличават, покрай провокираното търсене на годен материал. Но понеже промишлеността е пряко капиталоемък сектор, голям процент от новите разходи, покрай повишените заради растящото търсене цени се покриват от използване на по-евтини материали и машини. А последното обстоятелство пък прави трайна средата на бълване на негоден за рециклиране промишлен отпадък.

Повишената сметка може да се прехвърли на крайния потребител.

Но в България хората са по-бедни и съответно реагират на повишението на цените с драстични спадове в потреблението. Така за много компании примката се затяга още повече, защото не са в състояние да си поделят растящия разход с клиентите в ефективно за тях съотношение.

Според някои експерти, ако тази ситуация не бъде овладяна има риск бюджетите на много компании в промишления сектор у нас рязко да засветят в червено.

Затова е логично, вместо само върху регулациите за отпадъците, фокустът да падне и върху ефективността на системите за събиране и обработка на входни материали.

Капиталът и качественият материал могат да ни извадят от порочния кръг

Сложно ще е само с регулации. А и ще е много скъпо, понеже продуктите от промишления сектор са неспецифични, тоест имат многообразни приложения – заради което поскъпването им ще порази цените на много други блага в икономиката.

Например да се увеличат рязко разходите в добивната промишленост означава да се добави сериозна съма към цената на всеки добиван полезен ресурс. Тази цена се формира под въздействие на 3 основни компонента – количество на ресурса, търсене за ресурса от промишлеността и разход около процесите по добиване на ресурс. В допълнение самото добиване е с различна ефективност, според ползваната техника – според капиталовата обезпеченост. Така при нарастване на разходите в добивната промишленост, растящо търсене на ресурс и невъзможност за ефективно рециклиране, натискът се пренася по веригата. Ако стигне до крайния клиент, той плаща по-висока цена за продуктите в бита си. Ако пазарната ситуация наложи еластично търсене на тези продукти – тоест рязък спад на търсенето и при най-малък ръст в цените – допълнителният разход трябва да се поемер от бизнеса, от производителите. Ако за тях е трудно да го поемат – както е в момента – те са стимулирани да търсят заместители. Което пък влошава още качеството на продуктите за рециклиране.

Ето пак се затъркаля порочният кръг.

Изглежда единственият начин да го счупим и то трайно е с нов капитал. Тоест:

• Необходими са системи за събиране и обработка на различни видове отпадъци от производството, работещи ефективно.

• Необходимо е пазарно търсене за продукти от рециклирани промишлени отпадъци, което да стимулира пазарно търсене за самите промишлени отпадъци. Тази пазарна верига е в състояние истински да намали натиска върху сметищата.

• Важно е пазарното търсене на рециклирани промишлени отпадъци да се развие, за да се разпръсне информацията за подходящите свойства на подавания материал и през тях той да се ценообразува.

• Трябва да се организират обособени процеси за анализ, класификация, събиране, сортиране и транспортиране на конкретни видове промишлени отпадъци, директно от първоизточника. И компанията-първоизточник да има пазарен интерес да участва в тези процеси.

• А понеже промишлените отпадъци са много разнообразни, процесите на обработката им следва да са таргетирани. Логично би било компании за управление на отпадъци да сегментират този пазар и да действат с насочени оферти към отделните производители.

Както става ясно икономическата логика налага да създадем мрежа от вериги на стойността за промишлените отпадъци. Тази мрежа изисква време, експертиза, насочени и рентабилни активности.

А порочният кръг за промишлеността, изпълняван в сляпо следване на европейски регулации, вероятно ще доведе основно до по-висока цена.