Разходите на неефективността

Много хора не разбират прост икономически принцип. Не защото са прости, а защото не се замислят особено над чисто икономическите зависимости.

Този принцип се състои в това, че в много ситуации хората се опитват да кривнат от правилата, не защото са някакви злодеи,

а защото искат да избегнат определени разходи.

Последното пък в много случаи се налага, поради цялостна неефективност на системата.

Така ако системата за обработка на отпадъци е неефективна, на практика отговорното им управление става допълнителен разход за компаниите. А знаете ли какво? Често системата е толкова неефективна, че този разход е направо потънал разход. В логиката на бизнес изчислението потънал е такъв разход, който не може нито да бъде избегнат, нито да бъде компенсиран с допълнителен ефект – например нова продажба – и затова плащането му представлява регулярна и директна щета върху капитала на компанията. Която в резултат губи потенциал да създава блага и да носи удовлетворение на потребителите. Така всички страдаме, заради разяждащата богатство хронична неефективност.

Което пък стимулира някои хора да опитват да избегнат потъналия разход, като финтират правилата. На това обществото и държавата в повечето случаи реагират с гняв и налагат по-строги регулации и наказания. А последните водят до нови потънали разходи за компаниите и така разяждащият стойност цикъл се подхранва.

И това подхранване е поддържано от грешната предпоставка в главите на много хора, че хората от бизнеса обикновено са алчни злодеи.

Какво би станало, ако поне за миг отхвърлим тази предпоставка и я заменим с друго схващане?

Вероятно някои бизнесмени са наистина зли и не се интересуват от обществени ползи като чиста околна среда например.

Но е също така вероятно много бизнесмени да са притиснати от някаква хронична неефективност на системата.

И ако отстраним тази неефективност, може да включим и тях активно в каузата за ефективно управление на отпадъците.

Но това ще изисква да преразгледаме логиката в някои регулации. Конкретно в регулациите за отпадъците от промишлеността и в тяхното рационално управление…

Дали неефективността е толкова трудно решим и изцяло бизнес проблем?

Бизнесът има много разходи, покрай промишлените отпадъци. Ако компаниите ги изхвърлят и обработват отговорно, трябва да заделят значителен ресурс. Което те са стимулирани да си спестят.

Но тук често се забравя, че разнообразните видове промишлени отпадъци могат да акумулират и приходи за компаниите.

Разглеждането им единствено като източник на разходи е всъщност грешната предпоставка, която отравя изпълнението на ефективните стъпки.

И ето го проблемът:

• Промишлените отпадъци са агресивни към капитала

• Те причиняват спад в рентабилността му и това кара компаниите да търсят начини бързо да се отърват от тях.

• И в тези начини често прехвърлят разходите от неефективната обработка на промишлените отпадъци на цялото общество.

• Защото няма как да компенсират тези разходи.

• А ако ги поемат, отново обществото ще трябва да плати сметката – или през по-високи цени, или през липси на качествени продукти.

Така проблемът се развива…

В дъмпинг практики.

Понеже компаниите не могат да си позволят да вдигат твърде много цените – защото ще паднат количествата реализирани продажби – те търсят различни начини да спестят разходи, свързани с промишлените отпадъци. И когато има търсене, се появява предлагане. Експерти посочват практики на незаконен дъмпинг, при които промишлените отпадъци се изхвърлят на нерегламентирани сметища и не се обработват. Това спестява разходи и позволява на много компании да запазят ценни средства в период на икономическа криза. А в процеса по незаконно изхвърляне на промишлени отпадъци се случва сериозно и неконтролирано замърсяване на околната среда – особено на водите и почвите.

Проблемът ще остане, ако просто посочим с пръст „лошите бизнесмени“. Всъщност, подходено с този маниер, и потребителите са „лоши“ в случая. Ако всички започнем да плащаме много по-високи цени за благата, които купуваме от магазините, има шанс да платим за адекватна обработка на промишлените отпадъци. Но ние, в качеството си на крайни потребители, не искаме да плащаме повече. Особено в настоящите кризисни времена. Трябва ли да бъдем наречени „лоши и алчни консуматори“?

Не, разбира се.

Всеки нормален човек опитва да постига максимално ценни резултати в живота си.

Това е напълно естествено.

Казусът е в системите, в рамките на които действаме.

Какво ако промишлените отпадъци се превърнат в ресурс?

Разходите, които стават… приходи

Натрупаните количества промишлени отпадъци могат да се продават. И да генерират приходи. Защо? В тях има доста ценни елементи, които може да се извлекат, пречистят и вложат в ново производство. Цените на пазара могат да ни насочат от изчисления, свързани с изхвърляне, обезвреждане и депониране към изчисления, свързани с рециклиране и продаване на материалите.

Можем да се прехвърлим на изчисления с цени за оползотворяване на промишлените отпадъци, ако вложим капитал именно в системи за рециклиране на промишлени отпадъци и предаване на ефектите из цяла мрежа на стойността.

Така офертата за дъмпингова цена за незаконно изхвърляне на промишлените отпадъци би загубила значителна част от съблазнителността си, защото можеш да продадеш и/или оползотвориш своя отпадък по-изгодно.

И ето я базовата икономическа логика в случая:

• Дъмпингът за неправилно изхвърляне на промишлени отпадъци става безсмислен, защото и когато е по-ефективно те да се оползотворяват.

• Оползотворяването на промишлените отпадъци генерира приходи, които надхвърлят спестените покрай неправилно изхвърляне разходи.

• А разходите в процеса на генериране на промишлените отпадъци стават приходи за компанията, щом тя ги продаде в качеството им на ресурс.

• Качеството им на ресурс се увеличава, ако таргетирано инвестираме, вместо в регулации и глоби, в технологии за рециклиране на промишлените отпадъци.

• В момента пазарът е движен от регулации и затова цените се изразяват преди всичко в разходи за обезвреждане на промишлените отпадъци. Ако има развита мрежа компании за рециклиране и компании, генериращи промишлени отпадъци, е много вероятно цените на пазара да се изразяват и в приходи за събиране и рециклиране на този вид отпадъци.

• Защото в промишлените отпадъци наистина има много ценни за икономиката базови материали.

• Затова добиването на тези материали от ефективно рециклиране на промишлени отпадъци е ценна услуга за бизнеса.

• Тази услуга може да осигури на компаниите плътни потоци от нови ресурси за поддръжка на капитала на ниски цени.

• Нужна е най-вече инвестиция в модерна рециклираща техника и във време за развитие на капиталовата структура.

Описаната икономическа логика е проста – защото е фундаментална. Разбира се, конкретните стъпки в нейните рамки са изпълнени с усложнения и предизвикателства. НО е факт, че най-устойчиви  ят начин да се справиш с дъмпинг е като създадеш повече стойност. Наистина ако бизнесът може да генерира стойност от промишлените си отпадъци, с какво ще го привлече дъмпингът, базиран на съмнителни схеми за изхвърлянето на тези отпадъци? От едната страна ще застане допълнителен приход (който е с потенциал да нараства), а от другата – минимален спестен разход, в случай че влезеш в схема.

Хубаво е хората, от които зависят регулациите в сектора – пък и изобщо регулациите в икономиката – малко повече да се стараят с икономическата логика.

Защото иначе ще продължаваме предимно да генерираме нови отпадъци от… регулации.