Загубите от инерцията за промишлените отпадъци

Големите групи от хора често страдат от основен недостатък. Поддават се на инерцията и така генерират застой. Този казус е заложен във всяка колективистична нагласа. Иновациите тръгват от отделните хора и тяхната способност да разчупват рамките. Затова когато даден сегмент от обществото се увлече по инерцията на масата, често следва застой. Защото винаги е по-лесно да се осланяш на „Това е положението и така е прието“, вместо на „Да видим дали може да действаме различно, за да променим ситуацията“.

Колективистичната комформистка нагласа трови икономиката.

Обществата.

Света.

Затова трябва да се борим с нея, като постоянно разчупваме визията си и даваме простор на всеки креативен индивидуален ум.

Сферата Управление на отпадъци, уви, също не е пощадена от колективистичната нагласа към инерцията. А когато става дума за толкова свързаните с развитието на икономиката промишлени отпадъци, загубите стават съществени.

И за съжаление разнообразни.

Липсата на адекатни регулации за промишлените отпадъци създава замърсявания и източвания на ресурси, които удрят икономиката неочаквано, чрез изискване да бъдат компенсирани.

Липсата на достатъчно иновативни модели за ефективно рециклиране на промишлени отпадъци създава демотивация и дезориентация в различни сектори, които водят до неочаквани потънали разходи, изискващи спешни мерки.

А ако се вложат знания и отговорност, може да се открият и развият начини рентабилно управление на промишлените отпадъци.

Дали инерцията не може да бъде обрана, ако се инвестира интелигентно?

Определено. Относни промишлените отпадъци инерцията се изразява в стереотипа, че това са много специфичен вид отпадъци, които са и доста смесени, затова не са толкова интересни за рециклиране и оползотворяване.

Само че технологиите за рециклиране на промишлени отпадъци се развиват. А промишлените отпадъци оформят любопитен сегмент от предизвикателства.

И ето го потенциалът за ликвидиране на загубите от инерцията:

• Разнообразните отпадъци от промишлеността са елемент от производствените процеси, който индустрията иска да отстрани.

• Компаниите смятат промишлените отпадъци за силно редуциращи икономическия потенциал на процесите.

• В същото време неадекватното изхвърляне на промишлени отпадъци може да има даже токсичен ефект върху околната среда.

• Това провокира редица регулации за третиране на промишлени отпадъци.

• Така много компании са ударени финансово поне на 3 места. Първо, мръсотията около промишлените отпадъци се натрупва и поврежда капитала. Второ, редицата глоби и регулации за изхвърляне на промишлени отпадъци носят допълнителни разходи. И трето с всеки пакет изхвърлени промишлени отпадъци се изхвърлят и много ценни за бизнеса ресурси.

Така загубите от инерционните схващания за този вид отпадъци се натрупват и натрупват

А всъщност можем направо да изкореним тези загуби.

Как?

Като оспорим инерционните схващания за тях.

Грешните предпоставки, които стават… излишни разходи

Една такава предпоставка е, че промишлените отпадъци са непременно нещо, от което трябва да се отървем като напълно изгубен ресурс.

Оттук следва втора грешна предпоставка: Че промишлените отпадъци могат да генерират единствено разходи – при това големи. Защото първо замърсяват производствения процес и амортизират техниката и второ изискват средства за изхвърляне и обезопасяване.

Някои промишлени отпадъци наистина следва да се изхвърлят. Това са вещества, които буквално се превръщат в отпадъци от промишлеността, без никаква стойност. Полезността им не надхвърля разходите по тяхното третиране, сортиране и рециклиране.

Но това не представляват всички видове отпадъци около промишлеността.

Много от тях попадат в категорията Страничен продукт. Това са вторични вещества, възникнали в процесите на производство и смесване на елементи. Те могат да имат самостоятелна икономическа стойност. При това сериозна. Ако бъдат рециклирани и обработени адекватно.

Например газовите емулсии, отделяни във фабрика, биха били загуба, но може и да се внедрят технологии, които ги улавят и пречистват.

А дървесните стърготини, отделяни в промишлена обработка на дървесина, определено могат да се сортират и рециклират.

Горещото рециклиране на промишлени отпадъци също набира популярност и концентрира технологии около себе си. Чрез инсталации за рециклиране с доменни пещи се извличат сляби – междинни продукти в металообработването. А в процеса на образуване на сляби отпадъците като коксова сургия и утайка от пещта могат да се рециклирират допълнително и да се подготвят за нови процеси на обработка.

За отпадъците от промишлеността може да има голямо бъдеще. Стига да се вложат знания и отговорност в третирането им. А развитите наука и икономика обещават, че ще има начини за пробиви. Важно е да има желание.

Желание да се ликвидират загубите от инерцията за промишлените отпадъци.