Системата може да се презарежда от отпадъците си

Обикновено свързваме отпадъка с нещо, което само замърсява системата. Замърсява я като отпада от полезните процеси и се натрупва, генерирайки разяждащи процеси. Затова ставаме все по-загрижени за самите количества изхвърлян строителен и битов отпадък. Налагаме си регулации за отпадъци в текстилния сектор, в строителния сектор, в сектора за хранителни изделия… И постоянно като черен и много обвиняващ гарван над нас лети въпросът „Какво да правя с отпадъците от строителната дейност, промишлената дейност, старите дрехи и мебели…?“.

Ами ако е възможно изобщо да избегнем, да заобиколим подобен род въпроси…

Винаги ли отпадъкът е нещо, което генерално отпада от системата и трябва да се трупа някъде?

Не, това изобщо не е задължително.

Отпадъкът може и да е средство, гориво, с което системата се презарежда и чието достатъчно количество, по тази причина, е всъщност добра новина.

Важното е постоянно да търсим и намираме нови отговори на разнообразните версии на въпроса „Какво да правя с отпадъците от…?“

И ако организираме мрежа от разнообразни звена за рециклиране и повторна употреба на материали от различни отпадъци, бихме могли да презареждаме системата постоянно. Е, че няма да заживеем в рая на безкрайните ресурси е ясно. Винаги ще има някъде някакво нетно изчерпване и замърсяване, защото всеки процес консумира ресурс и в крайна сметка ресурсът се изхабява. Но определено можем да създадем процеси на постоянно акумулиране на подобрения в ефективността. Да се учим от грешките и от успехите си. Това е съвсем нормално за икономическата система. Тя е поле на сравнителните преценки и не може да се впише в механично налаганите крайности на някои прекалено повярвали си еко активисти и политици. По тази причина, без икономическа обосновка, всякакви регулации за отпадъци примерно в текстилния сектор или в строителния сектор са обречени на неефективност. И обратно, с управление на отпадъците, взимащо предвид икономическите логика и реалности, имаме шанс да презареждаме устойчиво системата, като намаляваме щетите за околната среда. Ефективните процеси по рециклиране на промишлени отпадъци например оформят зона със сериозен потенциал за прогрес Сякаш много хора не разбират, че борбата с отпадъците и замърсяването е процес, вплитащ се във всички други процеси в нашия свят, а не някаква откъсната от света ни, идеалистична паралелна реалност.

Но щом осъзнаем това, много перспективи за отпадъците и околната среда може да се променят. Някои от тях – дори радикално.

Та, струва си да се замисляме повече за това как системата ни може да се презарежда, чрез отпадъците…

Неспецифичните материали са икономически фундамент

Не всеки си дава сметка, че живеем, постоянно развивайки едно базово за живота ни изчисление. Елементарно обяснено това е изчислението, свързващо нашите оценки на различните решения с ресурсите и техните различни приложения. Например дадено количество метал може да бъде използвано в строителни процеси от разнообразен характер, в индустрията, в производството на електроника… В същото време няма как да измерим колко ценим различните му употреби, защото не сме роботи, които взимат механизирани решения. Разбирането на тази ситуация е в основата на икономическото планиране. А така е и в основата конкретно на ефективното управление на отпадъци.

Конкретно:

• В транспортираните с контейнери строителни отпадъци има много елементи, които могат да се ползват за разнообразни строителни обекти, според оценката на тези обекти и потенциала за рециклиране на съответните отпадъци. Необходимо е адекватно управление на строителните отпадъци обаче. Например тухли от рециклирани строителни отпадъци са ключов елемент в различни архитектурни проекти.

• В изхвърлените стари дрехи и мебели под формата на текстилни отпадъци има купища тъкани, които може да се ползват повторно за различни текстилни изделия.

• В дървесните и растителните отпадъци има сериозен потенциал за развитие на индустрия с мебели от рециклирани материали.

• А в химикалите от медицинските отпадъци има много вещества, които да станат основа за нови изделия в химическата промишленост.

Така, ако вложим научен капацитет и икономическа логика, на практика може да обърнам представата си за отпадъците. От нещо вредно към нещо доста полезно за системата.

Например…

Много неразградими материали могат да бъдат извор на нови пътища за околната среда

Свикнали сме да разглеждаме отпадъците от неразградими материали основно като заплаха за околната среда. Еколози постоянно излизат с данни за количества натрупани отпадъци, които ще се разграждат стотици години.

Ами ако те станат част от добрите новини?

Икономически устойчивостта на един материал е предимство, а не недодостатък. Поддръжката на капитала излиза много по-изгодно, ако не се налага често да реновираш и заменяш капиталови стоки като сложни машини, съоръжения, инструменти… Така всъщност адекватно изхвърлените строителни отпадъци, превръщани в устойчиви рециклирани материали са изключително богатство за нас.

Чудесно е, че разполагаме с процеси, бълваши разнообразни видове строителни отпадъци с разнообразни приложения след рециклиране. Това означава, че системата може да разчита на допълнителни спестявания и натрупвания, които в определени моменти да се превръщат в допълнителен капитал.

И вместо да изтегляме нов и скъп ресурс за новите строителни обекти, може да ползваме наличния по-евтино.

Например вече строителни компании се специализират в произвеждане на плочи от неразградими материали, заместител на бетоновите плочи.

Така всъщност устойчивостта на някои видове строителни отпадъци се превъръща в тяхно основно предимство, защото се генерира търсенето им като база за устойчиви строителни материали. И този ресурс би бил сравнително евтин, защото тези материали имат различни приложения, а алтернативата да се изхвърлят и обезопасят е скъпа – отново понеже са устойчиви. Много по-голям икономически смисъл има, вместо да се заравят или да им се търсят начини за обезопасяване, отпадъците от устойчиви вещества като полимери, натрошено стъкло, строителни смеси да се превърнат в също толкова устойчиви компоненти от градската среда. Ако се инвестира в технологии и процеси в това направление, всъщност фактът, че тези отпадъци са трудно разградими и неподходящи за конвенционално рециклиране, поради стабилността си, се превръща в икономическо предимство. Стига, разбира се, да се създаде поток от икономически процеси, който да насочва тези видове отпадъци към обектите, за които основен приоритет е именно устойчивостта на материалите.

Интензивно трупащите се текстилни отпадъци са възможност

В момента цените на енергийните ресурси, комбинирани с цялостната инфлация, поразяват всеки джоб. Икономическо падение дебне отвсякъде. Във всеки момент някоя икономическа система може да се пропука. А същевременно буквално сме облечени в бъдеща икономическа възможност за прогрес. Многообразните мебели и дрехи, бълвани от текстилната промишленост, са извор видове отпадъци, които стават по-евтин базов ресурс. Който ресурс може да захрани системата, стига да инвестираме в по-ефективни процеси по сортиране, пречистване и рециклиране на текстил. Ако пазарната система използва насочващата природа на цените, за да разпредели неспецифичните текстилни отпадъци в многото им направления, понеже и самите текстилни отпадъци са много, на практика ще си оформим трамплин към прогреса.

А да игнорираме потенциала на опасните отпадъци е опасно

Опасните отпадъци е важно да бъдат отделени и съхранени сигурно. Ако тази важност се трансформира по-ефективно в ценни площадки, съоръжения за третиране и специално затварящи се контейнери за отпадъци, имаме пролука за прогрес. Много често в икономиката старанието за постигане на един ефект се разгръща в много постигнати ефекти едновременно. Новите технологии за производство на сигурни контейнери и за генериране на процеси по обезвреждане на опасни отпадъци може да се ползват като база за разнообразни иновации в ефективното третиране на отпадъци изобщо. Защото от стимул за избягване на цената на опасното замърсяване, може да се стигне и до стимул за избягване на цената изобщо на замърсяването на капитала и загубата на ценни ресурси. Така че не трябва все да гледаме мрачно на темата за отпадъците. Колкото и елементарно да прозвучи, щом генерираме отпадъци, значи генерираме и процеси и стойност. Правим нещо. Не сме в застой. А ако започнем и да усвояваме отделните видове отпадъци със специлизирано управление, даже презареждаме системата за нов прогрес.