Отпадъците съществуват – и много от тях ни трябват

Нулеви отпадъци? Не е особено реалистично.

Тази философия изхожда от предпоставката, че в края на даден цикъл от човешки дейности целият вложен ресурс ще е оползотворен и няма да има остатък, който да бъде изхвърлен.

Остатък обаче ще има.

И е хубаво да има.

Защото в икономиката той може да се превърне в спестяване, натрупване, капитал.

Всеки икономически процес е устремен към добавената стойност. Към това да извлечем и потребим повече, отколкото сме вложили в самия икономически процес. Иначе ще сме прахосали ресурса.

Това потребениие в повече означава някакво нетно изхабяване на богатство – на материали, тъкани, техника… А това изхабено богатство по необходимост отпада от съответния икономически процес.

И така се формира отпадък.

Въпросът е, че определен материали отпадат от определени икономически процеси,

но могат да се включат в други икономически процеси.

А е доста по-практично да разсъждаваме за оползотворяване на нетни количества отпадъци на определени места в икономиката, чрез управление на конретни видове рециклирани материали

вместо само общо да се фокусираме върху някаква мащабна нула.

Градивно начало на такъв тип разсъждение е, че отпадъци така или иначе съществуват и ще съществуват.

И това е чудесно.

Стига да ги насочваме там, където ни трябват и когато ни потрябват.

От неразградими отпадъци към неразградима система

Ключов фактор за ефективното управление на строителни отпадъци е възможността от рециклираните материали да се генерират устойчиви елементи. Това е важно най-малко от две перспективи:

• Чисто конструктивно издръжливостта на компонентите е важна част от всеки строителен проект. Колкото по-консистентни и стабилни строителни смеси се ползват, толкова по-устойчива става всяка конструкция.

• Устойчивите елементи привличат естествено търсене от строителните компании, защото дават по-сериозен времеви хоризонт в планирането. На обекта процесите стават по-предвидими, а цялостния проект удължава периода, в който може да изкарва доход, което прави инвестицията по-рентабилна.

Така на практика неразгадимите и трудно разградимите материали в отпадъците се превръщат в ключов фактор за печеливши начинания. Това е много ценно, защото до голяма степен неутрализира ефектите от ужким непримиримия и вечен конфликт между икономически движения стремеж и идеалистичната грижа за околната среда.

Неразградимите и трудно разградимите  материали представляват сериозна заплаха за околната среда. Постоянно всякакви екологични организации алармират за пагубните ефекти, които устойчивите материали в отпадъците генерират с десетилетия, преди да се разградят. А пълнещите се сметища вдигат и ще вдингат цените за лесно изхвърляне на отпадъци, което стимулира и ще стимулира търсене на всякакви вратички за заобикаляне на закони и регулации.

Вместо да си играем постоянно на котка и мишка,

вместо да спорим и да си хвърляме обвинения за състоянието на околната среда,

по-разумно ще е да приемем и да направим така,

че неразградимите материали да станат полезни за околната среда.

За цялата околна среда.

Както за природата, извън нас,

така и за нашата човешка природа.

Както за средата от растителни и животински видове,

така и за средата от човешки амбиции и икономически проекти.

Защото приемаме, че отпадъците съществуват и знаем за какво ни трябват.