Асфалтиран път за повторна употреба

Обратното също става: Повторна употреба за асфалтиран път.

Асфалтиран път към какво?

Към икономическата ефективност.

И към подобрената грижа за околната среда.

Огледайте се. Навсякъде сме заобикаляни и свързвани с пътища. Пътища за превозните ни средства. И пътища за мисловните ни амбиции. И за действията ни.

Колко струва обаче асфалтирането на чисто нов път?

А дали конкретното ново асфалтиране е чисто?

Важни въпроси…

Какво ще стане, ако устойчиво запълним с асфалт повече зелени пространства?

Звучи Ви конщунствено?

Представяте си някой… „бизнесмен“, изливащ няколко кубика асфалт върху девствена полянка?

Не, не е това единственият сценарий.

Всъщност този сценарий наистина изглежда единствен за голяма част от бизнеса, защото се разпространява информация, че производството на нов асфалт в много случаи е по-евтино то рециклирането на стар.

По тази причина полянката със сигурност ще пострада – особено косвено. Защото всеки нов кубик налят асфалт отнема допълнителен ресурс от икономиката, която в резултат става относително по-неефективна. А тази неефективност пък затруднява, забавя и често направо спира всякакви „зелени“ пориви.

Защото, колкото и да сме загрижени за околната среда, ние, човеците, живеем от, чрез и със създаване стойност. Следователно ако употребата на чисто нов ресурс е по-евтина, тя се приоритизира. А разнообразните регулации за отпадъците я забавят, затрудняват я, но не я спират. Ако се забрани употребата на някакъв ресурс, но няма капитал и технологии тя да се компенсира, на практика това избива в свръх употреба на евтин ресурс в замърсяващ процес другаде. Например експерти алармират, че в резултат на рагулациите на текстилните отпадъци особено в по-бедните части на света се ползват много евтини материи – което води до увеличение на изхвърляните стари дрехи и до нерентабилност на бизнеса с рециклиране на текстил. Същото става и в промишлеността. Концепцията „Разширена отговорност на производителя“ в много случаи налага количествени ограничения в системата, които няма как да бъдат компенсирани. Причината са недостатъчни инвестиции в технологии за интензивно и ефективно рецикликлиране на промишлени отпадъци, което прави нерентабилна тяхната повторна употреба въпреки регулациите.

В резултат или се търсят „вратички“ в регулациите, или загубената стойност се компенсира в друг процес, който не се дофинансира и става все по-замърсяващ.

Така ще се случва и докато бизнесът масово приема, че производството на нов асфалт е по-евтино от рециклирането на употребен асфалт.

Без допълнителен капитал, всяка нова регулация по-скоро би довела до редуциране качеството на пътищата. Най-малкото производителите на пътна настилка биха си избивали разходите, покрай регулациите, с използване на по-малки количества асфалт. В резултат ще наблюдаваме все повече от това, което вече наблюдаваме. Чести ремонти на пътища и съответно повече разхитен ресурс и повече замърсяване на околната среда.

Но ако запълним пространствата в капиталовата структура с модерни технологии за рециклиране на асфалт може да направим сериозни крачки към едни доста по-зелени пътища.

Асфалт сред зелените площи в чисто икономическа перспектива

За да направим сериозните крачки, трябва да решим казуса с производството на нов асфалт. Рециклирането трябва да стане по-изгодно от това производство. Следователно ни трябва система, с която е ясно какво да правим с всеки вид строителни отпадъци, за да гарантираме ефективни рециклиране и повторна употреба.

Най-напред ни трябват инвестиции в технологии за сортиране на отпадъци. Те ще ни помогнат да отделяме годните за повторна употреба материали и да ги запазваме ефективно. След това ни трябват изчистени пазарни процеси, чрез които да насочим различните видове строителни отпадъци към съответните процеси по рециклиране. Така отделните пътища в страната ще са свързани с характерни процеси на генериране на икономическа стойност, извиращи от конкретни модели на рециклиране.

А натрупаният капитал ще направи рециклираните материали по-ценни и съответно по-търсени. Те ще са и по-устойчиви – което ще спести замърсяване и разхищение на ресурс, покрай подмяна на пътната настилка. Все процеси, които сякаш не се взимат достатъчно предвид при разгорещените „зелени разговори“ за регулации. А като не се взимат предвид  често се влиза в есето на икономиста Фредерик Бастиа „Видимо и невидимо“. Видимо сме загрижени за околната среда и въвеждаме „зелени“ регулации – невидимо създаваме икономическа неефективност и изхвърляме замърсяванията й далеч от погледа.

Но ключовите въпроси, които следва да си зададем са „Какво точно да правим със строителните отпадъци?“, „Колко струва асфалтирането с рециклиран асфалт?“, „Как да постигнем по-добра цена за асфалтиране на квадратен метър? и „Как да въздействаме на цената за рециклиран тон асфалт благоприятно?“

Това са въпроси, които при все по-шумно декларираната еко кауза, парадоксално остават без достатъчно категорични, ясни и подробни отговори. Особено в по-бедните икономики.

А асфалтът може да е даже съставна част от зелените площи – стига да асфалтираме икономически пътя до устойчивото рециклиране.

Ефективно асфалтирана чистота

Чрез нея пътуването ни до опазването на околната среда ще върви гладко и без неприятни икономически раздрусвания, които чупят части от системата.

Защото опазването на околната среда НЕ Е мигновено постигнато състояние – което може да бъде наложено.

Опазването на околната среда е ПЪТУВАНЕ – по време на което се откриват нови и нови перспективи, тоест преки пътища.

Това са основно перспективи пред ефективната повторна употреба на строителни материали за устойчиво асфалтиране на нови пътища. На нови пътища за превозните ни средства. И на нови пътища за иккономическите ни средства. Които ни насочват какво да правим със строителните отпадъци от всеки вид…

Да ги потърсим:

• В много голяма част от рециклирания асфалт има примеси.

• Тези примеси правят материала доста разнороден и труден за рециклиране.

• Конкретен проблем са разликите в устойчивостта и амортизацията на отделни съставни елементи в асфалтовата смес.

• Тези разлики правят голяма част от рециклирания асфалт рискова инвестиция при интензивен строеж на нови пътища, защото способстват за неочаквани поддавания.

• По тази причина доста често се поражда предпазливост при употребата на рециклиран асфалт.

• А тази предпазливост се подклажда и от обстоятелството, че в много случаи рециклирането на асфалта е бавна и скъпа дейност.

• Което ни насочва към технологиите за рециклиране на строителни материали и асфалтови смеси. Те следва да намалят състава на примесите и да доставят по-чиста суровина в по-големи количества.

• Повечето и по-чиста суровина първо ще привлече инвестиции в дейността рециклиране на асфалт. После увеличеният капитал ще намали цената на рециклирания асфалт дотолкова, че да има икономически смисъл в употребата му.

• Този икономически смисъл може да бъде развит и през подобряване качеството наа рециклирания асфалт. Макар и по-скъп, ако е по-устойчив и по-траен, той може да се превърне в ефективен ресурс за по-изгодно асфалтиране. Дори и конкретната цена за асфалтиране на квадратен метър да е по-висока, ако целият път или цялата площ на даден обект е асфалтирана с качествен и издръжлив материал, крайната печалба ще си заслужава. Зслужава си, защото ще е съставена от много на брой приноси и ползи от дълга употреба на цял качествен път или на цяла качествено изградена площ на даден обект.

• Това е ефектът от пазарно насочвания капитал. Той напасва цените, според най-ефективните решения. Ефективно е да се ползва рециклиран асфалт за строеж на нови пътища, защото и когато този асфалт е на по-ниска цена. Но ефективността ще се запази, в случай че изградената пътна настилка ни служи достатъчно дълго и достатъчно добре. Това се обезпечава, чрез спестявания и инвестиции в нов капитал за иновативни технологии за сортиране и рециклиране на отпадъци. В противен случай – тоест без ефективен капитал и ефективно насочени инвестиции – ще създаваме замърсяващи процеси, докато ползваме некачествен рециклиран асфалт, само за да установим, че на много места е използвано малко количество от този асфалт или материал с повече примеси и в резултат хабим още ресурси, покрай чести ремонти.

Няма как да избягаме от икономическата логика, че всяка нова инициатива – като опазването на околната среда – изисква влагане на нов реален капитал и ако то не се случи, просто плащаме по-висока цена някъде в системата. И трупаме загуби.

Затова нека погледнем на зелената идея като на инвестиция и подходим икономически.

Защото така по-устойчиво ще афалтираме пътя за повторна употреба на всички видове строителни отпадъци.