Бързата мода е срам за регулатора

Колкото и регулации да се приемат, ако не се промени икономическият фундамент, резултатите ще са скромни. И ще са постигнати на висока цена. На цената на отклонени ресурси и загуби на рентабилност, покрай следване на подранили или закъснели регулации за отпадъците.

И това важи за всички видове дейности.

И за всички видове отпадъци.

Особено за битовите.

Всеки вид битов отпадък е силно продиктуван от модните тенденции. От това, което крайните потребители считат за необходимо към момента. Ето сега за празниците около Коледа и Нова година, хората си правят подаръци, подреждат си домовете и разчистват за посрещане на гости, отървават се от ненужното и пречещото.

Това създава нова лавина битови отпадъци. Специално модата прави така, че сред тях да преобладават текстилните отпадъци. постоянно някакви дрехи се износват, някакви мебели се изхабяват. И новогодишните празници се превръщат в повод за замяната им, чрез подходящи подаръци.

Резултатът е, че светът бълва разнообразни видове битови отпадъци, които се трупат ли трупат по сметищата. И понеже е краят на годината, време за равносметки, във връзка с трупането да отбележим, че според статистически изследвания в ЕС се изхвърлят минимум 5 000 000 тона текстил годишно. Към това число като прибавим и гигантското количество боклук от пластмаса и метал и показателите за общия изхвърлен битов отпадък са стряскащи. А покрай празниците се образува гейзер от такъв тип изхвърляния. Или поне от потенциал за бъдещи такива изхвърляния.

Но да не се изхвърляме пък с амбициите.

Преди да сме проучили ситуацията.

Интензивно трупащи се проблеми

Изпращаме 2022-ра година с купища проблеми. Само че годината ще я оставим зад гърба си, но проблемите ще си ги вземем.

Ключов апспект проблемите, конкретно свързани с битовите отпадъци, вече си има атрактивно прозвище – „Диктатът на бързата мода“.

Много от благата, които ползваме в бита, имат кратък живот. Някои дрехи се ползват до 7-8 пъти и се изхвърлят. Има и такива, които купуваме за повод и ползваме дори само веднъж. Същото е и с голяма част от техниката за бита. Свикнали сме, че тя остарява все по-бързо и сменяме, когато можем. Например вече възприемаме смартфона като консуматив, който всяка година следва да бъде отстранен от ежедневието ни. И съответно заменен с новия модел. Компаниите, които затъват в разходи, покрай непрестанните икономически кризи, пък стимулират това ни потребителско поведение. Трябва им обилен оборот, затова непрекъснато ни агитират „Смени го…“, „Обнови гардероба си“, „Промени стила си“…

Така интензивно трупаме битови отпадъци от всякакъв вид. И в края на всяка година осъмваме със задълбочени проблеми за околната среда, с нови укорителни слова на някои инфлуенсъри, с нови заканително размахани… регулации за отпадъците в Европа.

Това е кръгова, но не икономика, а тръба, през която изтичат възможности и потенциал.

Постоянно се борим със сметки, които стават все по-високи и които отнемат фокуса ни за сметка на радикалните решения. Така околната ни среда страда. И в икономически, и в екологичен план. Защото вместо върху първопричините се фокусираме върху най-актуалните следствия. Имаме проблеми с цените, раздаваме помощи. Имаме проблеми с доходите, фиксираме минимални заплати. Имаме проблеми с отпадъците, блокираме производства.

Резултатът е все един и същ: Всяка Нова година си раздаваме идентични съвети за догодина.

Айнщайн пък сякаш възкръсва, за да ни напомня, че да повтаряш едно и също, очаквайки различен резултат, е дефиниция за лудост.

Лудо вторачени в напредъка

  Това вторачване може да опорочи всяка идея – ако не бъде контролирано.

Ето например зелената идея…

Напредничаво е светът да се вторачва в „спасяването на Планетата“. Държавите искат бърза промяна. Регулаторите ни затрупват с изисквания… Без да е съвсем ясно точно какво правим с различните видове отпадъци от ежедневието ни.

Резултатът – срамни показатели.

На практика това лудо вторачване в криворазбрания напредък ни прави способни да виждаме проблемите, но не и възможностите. При това гледаме на проблемите през увеличителното стъкло на жадните за сензации медии – което или ни шокира, или ни демотивира.

Резултатът – срамни показатели.

Рационалният подход е първо да осъзнаем, че не може да решим всички проблеми отведнъж. Камо ли с околната среда на цяла планета, голяма част от която не разбираме. Както е казал великият икономист Хайек, добре е да имаме предвид, че „една от любопитните задачи е хората да осъзнаят колко малко знаят за процеси, които си въобразяват, че могат да определят и управляват“.

От тази отправна точка бихме могли да разсеем лудостта и да поставим напредъка на солидна база. На база от това, което вече знаем за нашия свят:

• Модата се променя постепенно и с последователни действия – не с политически закани и регулации.

• Нейната промяна е резултат на условията и ценностите, с които живеят хората.

• Тоест необходими са определени натрупвания, за да се променят устойчиво обстоятелствата.

• Това означава, че устойчивостта в политиките по опазване на околната среда изисква достатъчен капитал за управление на отпадъците и ресурсите.

• Такъв капитал се изгражда с умно вложени спестявания.

• Умно са вложени спестяванията в процеси и технологии. Трябват ни процеси и технологии за рентабилно рецклиране на всички видове битови отпадъци. Както и на всички видове строителни отпадъци.

• Трябва ни също и разбиране за това как сортирането на отделните материали в отпадъците добавя стойност във всички изчистени процеси в икономиката.

• А като философска база на всичко ни е необходимо разбирането, че удобството, покрай обработката на отпадъци е ключов фактор за широка съпричастност. Защото отпадъците са елемент, от който всички хора органично се стремят да се освободят. Не е никак естествено просто да се принуждаваме да се грижим за отпадъците без ясна отплата. Напротив – грижата трябва да е лесна, а отплатата следва да увеличава стойността си чрез развиващи се процеси за повторна употреба на разнообразни материали.

Особено на непецифичните материали сме големи длъжници. Неадекватно е да се заплашваме с регулации, след като трупаме планини от всякакви видове битови и строителни отпадъци, пълни с ресурси с разнообразни приложения. Хората изхвърлят тези отпадъци, защото липсва пазарен механизъм за лесното им пласиране. А такъв липсва, защото влагаме спестявания в нови ресурси и производства, непопадащи под регулациите и компенсиращи щетите, вместо в рентабилна повторна употреба.

Да си пожелаем през новата 2023 година да осъзнаем, че, без капитал, устойчиво развитие, в което и да е направление, е невъзможно.

И поне да помечтаем бъдещото управление да е по-добре измислено, а бъдещото развитие – по-добре изчистено.